Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Ярдем — каза Маркъс. — Върни се в квартирата. Аз ще намеря Ситрин.

— Да, сър — отвърна тралгунът и изчезна в нощта.

— Ще ни трябват пари, за да им платим глобата — каза Смит. — Имаме ли толкова?

— Струва ми се тъпо да те глобяват за разврат на обществено място — каза Сандр. — В повечето градове си плащаш допълнително за това.

— Ще направим каквото трябва — каза кратко майстор Кит. — Вие се връщайте при фургона. С капитана имаме да свършим още нещо. Опал, остани с нас, ако обичаш.

Актьорите се поколебаха за миг, после си тръгнаха. Маркъс се заслуша в затихващите им стъпки. Сандр каза нещо, Смит му отговори троснато, но какво си казаха — Маркъс не разбра. Майстор Кит и Опал стояха един срещу друг, две по-тъмни сенки в мрака. Маркъс хем съжаляваше, че не може да различи лицата им, хем изпитваше облекчение заради това.

— Не мога да я предам на стражата — каза Маркъс.

— Знам — отвърна лаконично майстор Кит.

— На никого не съм казвала — каза Опал. — Никой не знае за златото на банкерското момиче, освен онези, дето го знаехме отпреди.

— Освен ако някой от приятелчетата ти, дето плуват долу, не се е разприказвал — каза Маркъс.

— Освен това, да — призна Опал.

— Струва ми се, че имаме само две възможности, капитане. Ти, по разбираеми причини, не можеш да се обърнеш към градските власти. Или трябва да пуснеш Опал да си тръгне по живо по здраво, или… не.

— Така е — отвърна Маркъс.

— Много би ми се искало да я пуснеш — продължи майстор Кит. — Тя така или иначе вече загуби мястото си при мен, ние пък ти помогнахме да се отървеш от труповете. Вярно, ти си ранен, но Ярдем Хейн и Ситрин са добре. Не мога да кажа, че никой не е пострадал, но мисля, че при тези обстоятелства би могъл да проявиш известна снизходителност.

— Благодаря ти, Кит — каза Опал.

Маркъс погледна нагоре и присви очи. Небето на изток започваше да просветлява. Звездите, обсипали гигантската арка отгоре, още грееха ярко, но най-мъждивите вече се бяха стопили. През следващите няколко минути и други щяха да ги последват. Чувал бе, че звездите всъщност са там през цялото време, но денем не се виждат. Същото беше чувал да казват и за душите на мъртвите. Не вярваше нито на едното, нито на другото.

— Трябва да съм сигурен, че няма да тръгне след нас — каза той.

— Заклевам се — каза Опал, хващайки се за думите му. — Кълна се във всички богове, че няма да опитам повече.

Майстор Кит издаде внезапен болезнен стон, сякаш някой го е ударил. Маркъс пристъпи към него, но когато старият актьор проговори, гласът му беше изненадващо ясен и силен, и много, много тъжен.

— О, бедната ми, скъпа Опал.

— Кит — каза тя и в гласа й имаше близост, която накара Маркъс да преосмисли малкото, което знаеше за двамата и тяхното общо минало.

— Тя лъже, капитане — каза майстор Кит. — Ще ми се да не беше така, но… Залагам името си, че лъже. Ако я оставиш да си тръгне, ще се върне.

— Така значи — каза Маркъс. — Е, това е проблем.

Опал се обърна и понечи да хукне, но Маркъс й пресече пътя. Тя посегна да издере очите му, направи и неумел опит да го ритне с коляно в слабините.

— Моля те. Той греши. Кит греши. Моля те , пусни ме.

Отчаянието в гласа й, страхът , го подтикваха да отстъпи. Той беше войник и наемник, а не животно, което убива жени за удоволствие. Направи половин крачка назад, но после си спомни Ситрин, седнала на кревата с колене до гърдите, изправила се пред мечовете на стражата с мръсна песничка на уста, която изобщо не й приличаше. Обещал беше да я защитава според силите си. А не само когато му е приятно.

Знаеше какво трябва да направи.

— Съжалявам — каза Маркъс.

Гедер беше наясно, разбира се, че фаворитите на Клин са получили хубавите квартири, а хората като него е трябвало да се задоволят с остатъците. Само че се оказа, че не е бил наясно с мащабите на обидата. Седеше на ниско канапе с копринена тапицерия. Високите прозорци изливаха слънчева светлина по пода все едно Бог изливаше стомна с мляко. Аромат на ванилия и тамян изпълваше дискретно въздуха. Златните орнаменти и инкрустираните скъпоценни камъни на камината бяха оцелели след плячкосването. Още преди антийските войници да плъзнат по градските улици беше издадена заповед имението на принца да не се закача. Не защото е на принца, а защото е на Терниган. А после — на Клин. А сега, не е за вярване, негово.

— Милорд протектор?

Гедер скочи на крака, сякаш са го хванали да пипа нещо без разрешение. Главният иконом на двореца беше престарял тимзински роб, тъмните му люспи бяха посивели и напукани. Сега беше облечен в сиво-белите цветове на дом Палиако, не в правилния оттенък, но приблизително.