Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Малко, да — призна Гедер.

Джори се изправи и вдигна на свой ред чашата си. Водата се разплиска и потече по кокалчетата му.

— Гедер, ще направя каквото мога — каза той. — Може да не е много, а и Бог ми е свидетел, че не виждам как всичко това ще свърши добре, но ще направя всичко по силите си да ти помогна.

— И това ми стига — каза Гедер, ухили се и изпи водата до дъно.

Остатъкът от деня беше колкото тържествен, толкова и изтощителен — истинско изпитание за издръжливост. Следобедът започна с банкет, организиран от представители на основните градски гилдии — двайсетина мъже и жени, които се надпреварваха за вниманието и благоволението му. След това Гедер прие представител на Новипорт, който се опитваше да прокара промени в обмитяването на сухоземния търговски транспорт, но макар аудиенцията да трая цял час, Гедер така и не разбра какви точно промени се имат предвид. След това, по молба на Гедер, главният данъчен ревизор му представи подробна разбивка на всички доклади, които Клин бе изпращал на лорд Терниган и на короната. Гедер очакваше тази среща да се ограничи до няколко лесно смилаеми числа, отразяващи общата стойност на златото, изпратено на север. Вместо това срещата се проточи два пъти по-дълго от очакваното и прерасна в дискусия върху предимствата и недостатъците на високите и ниските мита с оглед протекционистката политика в защита на местната икономика и върху разликата между краткосрочните и дългосрочните активи, изобщо дискусия, която го остави с чувството, че чете текст на език, който му е едва смътно познат.

В края на деня Гедер се оттегли в спалнята, принадлежала до неотдавна на ванайския принц. Предишната му квартира можеше да се вмести в едното кьоше на новата му спалня и пак щеше да остане място за още няколко със същия размер. Прозорците гледаха към градина с оголени дъбове и спящи под сняг цветни лехи. Запролетеше ли се, щеше да е като частна гора току под носа му. Новото легло на Гедер се затопляше с помощта на хитроумна система от тръби, свързана с голямата камина в стаята и снабдена с помпа, която се задвижваше от издигащия се топъл въздух. Системата си бъбреше сама на себе си, понякога точно под Гедер, сякаш пухеният дюшек е изял нещо, което не му понася. Час след като и последният слуга излезе, Гедер лежеше в тъмната стая сред сенките на огъня в камината. Беше уморен до смърт, но сънят така и не идваше. Накрая не издържа и стана, с приятното чувство, че прави нещо забранено, което ще му се размине.

Запали три свещи от пламъците в камината — светлият восък се опуши — и ги остави до леглото си. Разрови чантите с личните си неща, които оръженосецът беше донесъл от старата му квартира, и извади оттам най-новата си придобивка — книга с напукани от старост корици. Вече я беше прочел, отбелязвайки най-интересните места с отметки.

„Легендите за Праведния слуга, наречен още Синир Кушку на езика на древния Пют, го описват като последното и най-силно оръжие на Морад, макар че остава неясно дали се касае за истинско оръжие, или за символично описание на шпионската мрежа на Морад, от една страна, и особеното, прозорливо естество на лудостта му в нейния последен стадий.“

Гедер сложи пръст върху думите и призова оскъдните си познания върху езиците на изтока.

Синир Кушку.

Краят на всяко съмнение.

— Казвам само, че на света има зло — обясни майстор Кит и намести кутията върху хълбока си — и че съмнението е единственото ни оръжие срещу него.

Ярдем взе кутията от стария актьор и я намести на върха на купчината.

— Но ако се съмняваш във всичко — каза тралгунът, — значи се съмняваш в подбудите зад всяко свое действие. Нали така?

— Просто трябва да подхождаш осторожно. И да преразглеждаш всяко свое решение. Според мен обаче по-правилният въпрос е дали не грешим, като обвързваме действията си с постоянни и непроверени аксиоми. Това, по моему, е принципно сбъркан подход.

Капитан Уестер изръмжа гърлено като куче, което се кани да нападне. Ситрин усети тръпките на уплах, но овладя тялото си, преди то да се е свило инстинктивно в отбранителна позиция.

— А по моему — каза капитанът — празните приказки по въпроса не помагат да си свършим по-бързо работата.

— Извинявай, сър — каза тралгунът.

Майстор Кит кимна в знак на извинение и заслиза по паянтовото дървено стълбище към улицата. Сандр и Хорнет, които се качваха, понесли сандъче със скъпоценни камъни, се притиснаха към стената, за да му направят път. Ситрин се дръпна да им направи място, колкото да подадат новата кутия на Ярдем, после се дръпна отново да направи място на Ярдем, който да намери на сандъчето място в новата им квартира. Студен влажен вятър и миризма на пресни конски фъшкии нахлуваха през отворените прозорци ведно с дневната светлина. Почти все едно е пролет, помисли си Ситрин.