Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Раненият му крак взе да пулсира болезнено, докато Клин уверяваше гражданите на Ванаи, че ще се отнася с всички раси еднакво, че лоялността към Антеа ще бъде възнаграждавана, а опитите за бунт — потушавани незабавно и наказвани безмилостно. Възхвалата на Антеа — и на крал Симеон в частност — му отне близо час. Към края дори колегите на Гедер от ротата взеха да губят търпение. После Клин благодари на лорд-маршала за доверието и официално прие назначението си. Отдаде отривисто чест и жестът бе посрещнат с одобрителни викове, колкото заради казаното от Клин досега, толкова и заради края на проточилата се церемония. Гражданите на Ванаи се надигнаха да разтъпчат изтръпналите си крайници и се разприказваха като продавачи на рибен пазар.

Сред имперците Гедер съзря разнолики реакции. Някои завиждаха на Клин и неговите хора за назначението. Сър Госпи Алинтот се беше ухилил така, че направо грееше. Джори Калиам се отдалечи със замислено изражение и Гедер побърза да го настигне.

— Заточени сме — каза Гедер, когато се отдалечиха на безопасно разстояние. — Спечелихме им битката и за благодарност ни заточават точно както ще заточат ванайския принц.

Джори го погледна с раздразнение и жалост.

— Клин се стремеше към това от самото начало. Точно това е искал винаги.

— Защо? — попита Гедер.

— Да си кралски глас носи власт и привилегии — обясни Джори. — Дори във Ванаи. А когато дойде ред градът да се изтъргува отново, ако се е справил добре, Клин ще има думата при преговорите и ще се облагодетелства максимално. А сега ме извини. Трябва да пиша на баща си.

— Да. — Гедер кимна. — И аз би трябвало да пиша у дома. Направо не знам какво да им кажа.

Смехът на Джори беше приглушен и горчив.

— Кажи им, че плячката е била страхотна.

И да имаше съмнение относно кои от хората на Алан Клин се ползват с благоволението му, този въпрос намери своя отговор веднага щом лорд Терниган излезе през портите на Ванаи. Новият секретар на Клин, син на голям тимзински търговец, дойде да прибере Гедер от лечебницата и да го заведе в новия му дом — три малки стаи в една от по-невзрачните богаташки къщи, които очевидно бяха ползвани доскоро за склад и още миришеха на миши изпражнения. Но пък имаше малко огнище и, за разлика от палатката му, тук вятърът не духаше през стените.

Всеки ден Гедер получаваше нова заповед от лорд Клин. Канален шлюз, който трябва да бъде затворен; пазарище, където продавачите трябва да плащат имперска такса, за да продължат дейността си; ванайски лоялист, верен на сваления от власт принц, който да бъде хвърлен в затвора за назидание на останалите. Изискванията на новата власт бяха обявявани на всеослушание от обикновени войници, пак те изпълняваха екзекуциите, но и на двата вида дейност задължително трябваше да присъства благородник, в знак че антийската аристокрация участва активно в управлението на своя нов град. И като се имаше предвид какво беше естеството на възлаганите му задачи, Гедер не се съмняваше, че до края на зимата вече ще е най-мразеният човек във Ванаи.

Да се затвори бордей с голяма клиентела? Нека Гедер поведе войниците. Да се изхвърлят вдовицата и децата на лоялист от дома им? Гедер. Да се арестува изтъкнат член на местната търговска прослойка?

— Мога ли да попитам в какво съм обвинен? — каза магистър Иманиел от ванайския клон на Медеанската банка.

— Съжалявам — отвърна Гедер. — Наредено ми е да ви заведа при лорд-протектора, със или без вашето съгласие.

— Наредено ви е — повтори горчиво дребният човек. — А наредено ли ви е да ме прекарате по улиците в окови?

— Част от инструкциите. Съжалявам.

Сградата на банката се намираше в една странична улица и беше съвсем малко по-голяма от къщата на средностатистическо заможно семейство. И въпреки скромните си размери изглеждаше някак пуста. Нямаше друг в къщата освен дребния, препечен сякаш от слънцето магистър и една добре охранена жена, която кършеше ръце на прага. Магистър Иманиел стана от масата, огледа преценяващо войниците зад Гедер, подръпна си туниката и попита:

— Предполагам не знаете кога ще мога да се прибера и да възобновя работата си?

— Не ми беше казано — отвърна Гедер.

— Ама не може така! — викна жената. — Нищо лошо не сме направили.

— Кам — повиши глас банкерът. — Недей. Викат ме по някакъв делови въпрос, несъмнено. Ако някой пита, кажи, че е станала грешка и че съм отишъл да говоря с благородния лорд-протектор, за да оправим нещата.