Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Опитваше се да не забелязва новите хубосии наоколо, ала беше невъзможно. Плащът на сър Госпи Алинтот беше закопчан с брошка от лъскав рубин в сребърен обков. Мечът на Созлу Верен се беше сдобил с ножница от драконов нефрит и пожълтяла слонова кост, антика на стотици години. Златна верига се виеше около врата на Джори Калиам, толкова тежка, че сигурно струваше повече от месечния приход на всички имения Ривънхолм. Дрехите им бяха изпрани, ботушите им лъщяха дори на сивкавата, прецедена през плътните облаци светлина. Военните аристократи на Антеа се бяха накичили гордо с най-новото си завоевание. Гедер сведе поглед към тънкото си бастунче. То му беше единствената военна плячка, значи би трябвало да се гордее с него.

— Какъв ден, а? — каза Гедер и погледна към ниските сиви облаци. — Сутринта дори преваля сняг. Пак добре, че не сме в поход. Макар че скоро и това ще стане, предполагам? По обратния път, за да се поклоним на краля.

Джори Калиам издаде утвърдителен гърлен звук, но не го погледна.

— Кракът ми е добре. Вече не гнои — каза Гедер. — Чу ли за граф Хирен обаче? Раната на ръката му се възпалила. Умрял снощи, докато се опитвали да я ампутират. Много жалко. Добър човек беше.

— Да — съгласи се Джори.

Гедер се опита да проследи погледа му, но Джори изглеждаше разсеян и потънал в мисли. Или пък не. Очите му се местеха неспокойно, търсеха нещо. Гедер също взе да се оглежда, макар че не знаеше за какво.

— Има ли нещо? — попита той, снишил глас.

— Клин го няма.

Гедер плъзна поглед по навалицата, целенасочено този път. В строя имаше празни места — местата на убитите, ранените и онези, които главнокомандващият беше пратил по задачи. Калиам беше прав. Сър Алан Клин би трябвало да стои начело на групата мъже под негово командване. Вместо него там стоеше сър Госпи Алинтот, вирнал високо брадичка.

— Може да е болен нещо? — каза Гедер.

Джори се ухили, сякаш казаното беше някаква шега.

Барабаните известиха появата на главнокомандващия. Антийският нобилитет вдигна ръка за поздрав, но лорд Терниган изчака секунда-две, преди да им върне жеста. Между тях ванайските първенци търпяха мълчаливо ритуалното си унижение. Джори изсумтя под нос, физиономията му беше вкисната. Вече не се оглеждаше. Гедер проследи погледа му и видя Клин да стои зад платформата до секретаря на лорд Терниган. Облечен беше с копринена туника, тесен панталон в убито червено и черен вълнен плащ. Тоалет, който говореше по-малко за мечове и битки и повече за държавно управление.

Стомахът на Гедер се сви и той попита тихо:

— Тук ли ще останем?

Джори Калиам не отговори.

— Лордове на Антеа — започна Терниган. Гласът му отекна над площада, но някак по-слабо от очакваното. Главнокомандващия, изглежда, го мъчеше настинка. — Благодаря на всички ви от името на крал Симеон. Империята отново е стабилна и дължим това на вашата храброст. Реших да се върнем в Камнипол и да отнесем на трона лептата, която Ванаи му дължи. Зимата наближава, а походът ще е дълъг, затова ми се ще да не губим цяла седмица в подготовка. Помолих сър Алан Клин да остане като протектор на Ванаи, докато крал Симеон реши да назначи губернатор на града. Онези от вас, които са следвали сър Клин в битка, ще го последват и в това.

След като приключи с тези заповеди, Терниган кимна сам на себе си и се обърна към мъжете, насядали на плочника. Докато главнокомандващият преразказваше историята на антийските претенции към Ванаи и оправдаваше окупацията, позовавайки се на стълкновения и спогодби отпреди шестстотин години, водени и сключени от династични линии и независими парламенти, които отдавна бяха приключили съществуването си, Гедер панически се опитваше да проумее какво точно го е сполетяло току-що.

Явно нямаше да се прибере в Камнипол. Тази година — със сигурност, а може би и още няколко години. Плъзна поглед по дървените сгради със стръмни покриви, които се гъчкаха от двете страни на тесните улички, спря го на големия канал, бразден от баржи и лодки, които прииждаха от реката към града и се връщаха обратно, загледа се в натежалото сиво небе. Ванаи вече не беше екзотично приключение. Ванаи беше мястото, където щеше да живее за неопределен бъдещ период. Десетки полуоформени планове за това как се връща в Камнипол, в Сламенкърш, при бащиното огнище, се разсипаха на прах пред вътрешния му взор.

Терниган слезе от каменния подиум, взе едно запечатано писмо от секретаря си и го връчи на Алан Клин, протектор на Ванаи. Клин пристъпи напред, отвори писмото и прочете на глас официалния документ, с който лорд-маршалът го назначаваше на новата длъжност. Гедер поклати глава. Отчаянието му растеше с всяко изречение и това беше ясен знак с какво нетърпение е очаквал кампанията да свърши и да го отърве от Алан Клин.