Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

Жената — Кам — прехапа устни и погледна настрана. Магистър Иманиел застана спокойно пред Гедер и се поклони.

— Сигурно няма начин да минем без оковите?

— Наистина съжалявам — каза Гедер, — но лорд Клин даде изрични…

— Заповеди — довърши вместо него банкерът. — Разбирам. Хайде да приключваме тогава.

На улицата се беше събрала тълпа. Явно новината за появата на Гедер се беше разнесла по-бързо и от птица. Гедер вървеше, заобиколен от въоръжения си ескорт, а затворникът дрънчеше с оковите си току зад него. Гедер хвърли поглед през рамо и видя, че обветреното лице на мъжа се е разтеглило в маска на снизходителност и зле прикрита подигравка. Зачуди се дали безстрашието на стареца е истинско, или е демонстрация. По целия им път по улиците и покрай каналите хората се обръщаха да зяпат окования банкер. Гедер вървеше с отсечена стъпка, бастунчето му потропваше решително по паважа. Изопнал бе лице в сурова физиономия, за да прикрие факта, че няма представа защо прави нещата, които прави. До сутринта всички щяха да знаят, че банкерът е арестуван. Фактът, че именно такова е било намерението на Клин, с нищо не успокояваше страховете на Гедер.

Сър Алан Клин ги чакаше в голямата зала, където до неотдавна принцът беше провеждал аудиенциите си. Всички следи от предишното управление бяха изнесени или покрити с антийските знамена на крал Симеон и дома Клин. Миришеше на дим, дъжд и мокри кучета. Сър Алан се надигна с усмивка от масата.

— Магистър Иманиел от Медеанската банка?

— Същият, лорд-протекторе — каза с усмивка и поклон банкерът. Гласът му прозвуча дружески. Все едно Клин изобщо не го беше унижил пред целия град. — Изглежда, съм обидил с нещо ваша милост, за което аз, разбира се, бързам да се извиня. Ако бъдете така добър да ми разясните естеството на простъпката ми, ще се постарая, несъмнено, да не я повтарям в бъдеще.

Клин махна небрежно с ръка.

— Няма такова нещо, сър. Просто разговарях с бившия принц на Ванаи, преди той да замине в изгнание. От него разбрах, че сте отказали да финансирате кампанията му.

— Прецених, че е малко вероятно да си върне кредита — каза магистър Иманиел.

— Разбирам — каза Клин.

Гедер местеше поглед между двамата. Разговорът им звучеше толкова спокойно, толкова колегиално дори, че го обърка. Ала в очите на Клин имаше една особена твърдост, която — заедно с оковите на китките и глезените на магистъра — придаваше заплашителна нотка на всяка дума, излязла от устата му. Клин се върна бавно при масата, където останките от обяда му чакаха в една сребърна чиния.

— Преглеждах докладите за компенсациите — каза Клин. — Забелязах, че сумата, която вашата фирма е платила в дан на крал Симеон, е… хм, изненадващо малка, да речем.

— Бившият принц на Ванаи вероятно е имал надценена представа за моите възможности — каза магистър Иманиел.

Клин се усмихна.

— Заровено или изнесено контрабанда?

— Не знам какво имате предвид, милорд — каза магистър Иманиел.

— Не бихте имали нищо против мой представител да направи ревизия на счетоводните ви книги, нали?

— Не, разбира се. Щастливи сме, че Антеа си върна властта, която й принадлежи по право, и с нетърпение очакваме да правим бизнес в един по-дружелюбен и подреден град.

— А достъп до офиса ви?

— Разбира се.

Клин кимна.

— Нали разбирате, че ще трябва да ви задържа, докато открия истината по този въпрос? Каквито и пари да държи банката ви тук, Антеа е в правото си да изиска пълен документален отчет за движението и наличностите.

— Това го очаквах — каза магистър Иманиел, — но надявам се, няма да се засегнете, че очаквах и нещо по-добро.

— Светът е несъвършен. Правим каквото трябва — каза Клин, после се обърна към капитана на стражата вляво от Гедер. — Отведете го в площадния затвор. Сложете го на долните нива, където да го виждат всички. Ако някой се опита да говори с него, запишете всичко, което му каже, и го арестувайте.

Гедер гледаше как отвеждат дребния старец. Не знаеше трябва ли да излезе с него, или не. Но Клин още не го беше пронизал с гневен поглед, значи може би все пак трябваше да остане.

— Чу ли това, Палиако? — попита Клин, когато банкерът и стражата излязоха.

— Че в банката има по-малко пари от очакваното?

Клин се изсмя по начин, който хвърли Гедер в недоумение подиграва ли му се лорд-протекторът, или не.

— О, парите ги има — каза той. — Някъде. А според казаното от принца сумата е била много тлъста. Достатъчно да се плати на наемници за цяла обсада. Достатъчно да се купят два пъти повече макианци. И дори повече може би.