Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Нямам избор, скъпа. Видях какво броди из нашето кралство. Ако не го спрем, Антеа вече няма да е същата. Може да изглежда същата, дори хората й може да са същите, но кралството няма да го има, ще остане само позор. Ще направя всичко необходимо, за да предпазя народа ни.

— Добре — каза Клара. — Направи го. А аз ще се погрижа за семейството.

Той я целуна нежно по челото. После по устните. После тя го бутна обратно в леглото и за известно време двамата забравиха за света.

Когато за последен път влезе в мрака на руините под Камнипол — изоставените проходи, в които никога не проникваше слънчева светлина, — ловджията Винсен Коу беше с него. Сам сега, Досън откри, че компанията на младежа му липсва. Коу беше мълчалив, но верен и смел. Досън така и не разбра защо Клара го беше отпратила в имението. Може би през зимата, когато Досън се върнеше в Остерлингов хребет, Коу и Клара, с негова помощ, щяха да изгладят каквото там недоразумение е възникнало помежду им.

Плъхове се разбягваха пред светлината на фенера, остри нокти вдигаха облачета древен прах. Някога градът е бил тук. Слънце е огрявало тези камъни, огласяли са ги гласовете на улични продавачи. Купчината отломки, която Досън бе заобиколил току-що, е била колона в чест на отдавна забравена победа. Колкото по-надълбоко навлизаше, толкова по-голяма беше развалата и толкова по-непроходими бяха проходите. Въпреки това Досън вярваше, че знае пътя.

Първият проблясък на светлина напред го изпълни с надежда и страх едновременно. Надежда, защото беше открил мястото на срещата. Страх — по същата причина.

Четирима мъже седяха около паднала плоча гранит. Сър Алан Клин, Естин Серсилиан, Одерд Мастелин и Миркус Шоут. Рицар и трима графове под тонове мрак. Досън се запита дали Шоут, Серсилиан и Мастелин са участвали в заговора на Клин от самото начало. Нищо чудно Маас да бе имал и други съюзници, останали неразкрити.

Седна при тях и плъзна поглед по мъжете, които се бяха съюзили с Астерилхолд срещу Симеон. Само преди година те му бяха врагове. Сега съдбата ги беше събрала.

— Радвам се, че си успял да събереш толкова съмишленици — каза Досън.

— Това помогна, милорд — отвърна Клин и побутна към него заповедта за екзекуцията. — В двора има хора, които поддържат близки връзки с роднините си от другата страна на границата.

Досън взе листа, сгъна го и го прибра.

— Какво ще правим? — попита Шоут, гласът му бе писклив и напрегнат.

— Каквото трябва да се направи — обади се глас от тъмнината. Досън се изправи миг преди лорд Баниен, дук на Естинфорт, да пристъпи в светлината. Лицето му беше спокойно и овладяно, пясъчнорусата му коса падаше върху черните му очи. — Получих писмата ти, Калиам. Говорих и със сина си. Уви, стигнах до същия извод. Антеа е превзета от чуждоземски вещери.

— Значи синът ти ти е казал — отвърна Досън. — За случилото се на моста.

— Каза ми. И аз съм с теб. Но трябва да действаме бързо. Ако се разчуе какво правим, ще платим с живота си.

— Колко мъже можеш да доведеш? — попита Досън.

— Двайсетима, на които мога да се доверя напълно. И още сто, след като зарът бъде хвърлен.

Шоут обеща седем, Серсилиан и Мастелин — по десет всеки, както и пълния ресурс на домовете си, тоест още седемдесет души.

— Аз мога да дам дузина за първата атака — каза Клин. — Като броя и себе си. Но само ако стигнем до единодушно съгласие, че Палиако трябва да умре.

Досън плъзна поглед по руините наоколо, кимна и каза:

— След три дни Палиако дава банкет в моя чест. И по повод победата над Астерилхолд. Още не са ми го съобщили официално, но подозирам, че смята точно тогава да екзекутира крал Лечан. Мъжете може да се съберат в моята къща. Ако пристигнат за празненството, дегизирани като моя почетна стража, ще ги пуснат в голямата зала. Ще приключим с Палиако там, на масата.

— Не искам да започваме гражданска война — каза Мастелин.

— Няма — отвърна Досън. — Приключим ли, всички ще се предадем на принц Астер. Важно е да не оставим и капка съмнение, че сме го направили за доброто на короната.

— И ще оставим нещо такова на преценката на едно невръстно момче? — каза Шоут. — Ако реши да ни потърси сметка, ще свършим в затвора.

— А ако ти си се надявал да избегнеш всякакъв риск, значи си дошъл на грешното място — каза Досън. — Дори всички да загинем, било в бой, било на ешафода, пак ще е малка цена в сравнение с каузата ни. Трябва да си върнем трона на Антеа. Да убием предателя и да подкрепим краля. Нямаме друг път.