Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Не е хубаво да имаш такъв човек за враг — каза Парин.

— Това е кратко, но доста точно описание на нашия регент — отвърна Даскелин. — Някой ще ми подаде ли виното?

Вечерята се проточи до полунощ. Разговорът се въртеше около изкуство, политика и несгодите на пътуването. Всички изглеждаха в добро настроение, разказваха си вицове и смешни случки. Чудесното вино замая главата на Ситрин, изпълни я с топлина и доволство, отпусна възела в стомаха й една идея отвъд разумното. Преди да си тръгне, Канл Даскелин стисна ръцете на всички мъже, а Коме Медеан прегърна като брат. Освен това целуна Ситрин по устата, така че сигурно и той беше прекалил с виното.

След като гостът си тръгна, дойдоха слуги да разчистят масата, донесоха и столче за болния крак на Коме. Отокът се беше увеличил видимо по време на вечерята, но едва сега пролича, че банкерът изпитва болка. Останалите заеха местата си, Ситрин също седна.

— Е? — каза Коме, гласът му бе напълно трезв и сериозен. — С какво разполагаме?

— Регентът е непредсказуем — отвърна Чана. — А Даскелин не го харесва.

— По-скоро се страхува от него — каза Парин Кларк.

— Мислиш ли? — попита Лауро. — На мен ми се стори, че се изказа благоприятно за него.

— Не. — Ситрин поклати глава. — Страх го е. Имаше и още нещо, но не успях да го уловя докрай. Стори ми се притеснен заради войната. А уж я печелят. Защо тогава ще е притеснен?

Беше зловещо. Беше прекарала цялото си детство около друга маса и в компанията на други хора — магистър Иманиел, Кам и Безел, — но разговорите бяха същите. Анализ, дебати, спорове. Дисекция. Сега беше на непознато място, с непознати хора, а се чувстваше у дома си. Зловещо.

— Или се бои, че войната ще се проточи, или очаква властовият баланс в двора да се промени след победата — каза Чана. — Забелязахте ли как се изнерви, когато се пошегувах, че регентът още не е женен?

— Смяташ, че може би подготвят политически брак с Астерилхолд? — каза Коме. — С цел обединение на двете кралства?

— Мисля, че самият той подозира нещо такова и то не му харесва — каза Чана. — Даскелин има ли дъщеря?

— Има — отвърна Парин. — И на подходящата възраст при това.

— В такъв случай… — каза Чана, сякаш това решаваше въпроса.

— Не съм сигурен — каза Коме. — Мисля, че има и нещо друго. Какво знаем за съюзниците на Палиако?

— Много малко — отвърна Парин. — Има репутация на учен. А отскоро и на силно религиозен човек.

— Религиозен казваш? Това може да е важно. Крал Трациан би трябвало да прати някого там. Цяла група дори — каза Коме. — Да прослушат двора. Войната приключи по най-благоприятния за Антеа начин. Полезно е да се знае дали този Палиако не се е настървил. Ако кампанията не свърши с Астерилхолд, на мнозина сметките ще излязат криви.

— Ще говоря с негово величество — каза Парин Кларк. — Вярвам, че той е на същото мнение. Нищо официално, естествено. Не посланик или пратеничество. По-скоро неколцина изтъкнати велможи от двора. Или влиятелни търговци.

— Тоест ти — каза Лауро малко ядосано.

— Тоест аз — отвърна Парин Кларк. — Имам познати в Антеа, с които би било добре да се видя. Може да узная нещо интересно и от тях.

Ситрин усети, че кима в съгласие, но умът й беше другаде. Изпитото вино я объркваше, но не толкова, че да замъглява мислите й. Спомни си какво беше казал Парин Кларк: „Липсва ви опит. Не го приемайте като критика, защото не е. Обикновено наблюдение, и вярно.“ Сякаш истината не можеше да е критична. Нещо се размърда в главата й. Моментът не беше подходящ за арогантност. Беше идеалният момент да мисли широко. И да действа. Изкашля се тихичко и вдигна ръка като ученичка, която иска да привлече вниманието на учителя. Коме Медеан й кимна.

— С ваше позволение, сър — каза Ситрин, — когато групата тръгне за Камнипол, бих искала и аз да отида с тях.

Кралски шпил гъмжеше като мравуняк. Прислуга, работници и търговци щъкаха из свещените зали и градини с по-бърза стъпка и по-силни гласове. Сякаш всеки миг можеха да подхванат песен или да се сбият. И не само в Кралски шпил беше така. Когато Гедер отидеше на банкет или на бал, усещаше същото. Целият двор вибрираше с дива, едвам сдържана енергия. Целият Камнипол. Всички се готвеха за празненствата, когато крал Лечан от Астерилхолд обявеше капитулация пред лорд-маршал Калиам и кратката, но решителна война, продължила няма и половин сезон, приключеше с победа на Разсечения трон.

Всичко това страшно изнервяше Гедер. Разбира се, и той чакаше с нетърпение предстоящата победа. Всеки ден пристигаха куриери и новините бяха добри — Калиам и антийските войски настъпвали упорито към Калтфел. Пак според докладите врагът бил деморализиран и отстъпвал. Свещениците на паешката богиня били много полезни. Бойният дух бил висок, а трима вражески командири вече поискали да се предадат и били взети в плен. От писмата на Досън Калиам Гедер беше останал с впечатлението, че между него и свещениците има известни търкания, но нищо сериозно. А и Досън си падаше малко високомерен, така че проблемът едва ли беше съществен.