Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Парин се разсмя.

— Интересна идея. Добре. Ще ми се да свършите нещо тази вечер — смени темата той. — Не е банкет, просто вечеря. Но човекът, който ще дойде, е важен.

— Добре — отвърна Ситрин. — Защо искате да присъствам?

Кон изцвили и колар извика на улицата. Лекият вятър размести сенките по лицето на бледия мъж. Ситрин чакаше.

— Помня, когато бях на вашите години — каза накрая той бавно, с внимание към всяка дума. — Помня и какво е да търсиш нещо, без да знаеш какво е то. Вие имате превъзходен усет за парите и тяхната сила, усет, какъвто се среща рядко, но ви липсва опит. Не го приемайте като критика, защото не е. Обикновено наблюдение, и вярно. Тази нощ ще се водят преговори. Бих искал да присъствате. Да видите как се играе тази игра.

Ситрин се замисли. Пулсът й се беше ускорил, усещаше топлинка по страните си. Може би това щеше да се окаже лелеяната възможност, заради която беше била целия път дотук.

— Мога ли сега аз да ви питам нещо?

— Дължа ви един отговор. Питайте.

— Защо искате точно това?

Парин кимна. Мина почти минута, преди да й отговори.

— Вие сте млада. Все още изграждате жената, която ще бъдете един ден, оглеждате се за проекта, в който да превърнете живота си. Понякога хората се нуждаят от помощ в това. Аз, от своя страна, съм по-възрастен, имам известно влияние и смятам, че сте човек, от чиито услуги ще имам полза в бъдеще.

Ситрин не успя да сдържи напиращата усмивка. Усмивка с вкус на победа.

— А аз реших, че го правите от човеколюбие.

— О, магистра — усмихна се Парин Кларк. — Тук не правим такива неща.

Вечерята започна малко преди залез, около най-обикновена маса от сковани дъски. Блюда запълваха разстоянието между сътрапезниците — миди в чеснов сос, макарони и сметана, бутилки вино, самуни прясно изпечен хляб. Коме Медеан седеше в единия край на масата, отоците на коляното и глезена му бяха спаднали почти напълно. Ситрин и Лауро седяха на едната дълга страна, срещу Парин Кларк и неговата съпруга Чана, която приличаше на баща си дори повече от Лауро. Срещу Коме седеше антийският благородник Канл Даскелин, барон на Воденблат, протектор на Северпорт и специален пратеник на регента в Северобреж. Кожата му бе тъмна като кафе.

— Помислете си как се чувствам — каза той с широка усмивка. — Пратиха ме с бърз кораб да моля крал Трациан да ни помогне във войната, а докато пристигна тук, нашите войски взели, че я спечелили. Сигурно изглеждам като глупак.

Коме Медеан се засмя и кимна.

— Много добре знам как се чувствате. Преди време се опитвах да спечеля концесия върху една захарна плантация на остров в крайбрежните води на Еласе. Година и половина водихме преговори и тъкмо бях готов да пратя на техния Съвет окончателния вариант на договора, когато цялата плантация изгоря. Пазарил се бях и за концесия върху солени въглени във Вътрешното море. Слава богу, че още не бях платил.

— Това го помня — каза Ситрин.

— Сериозно? — Коме вдигна вежди.

Канл Даскелин спря погледа си на нея и Ситрин осъзна, че току-що е стъпила на много тънък лед. Ако излезеше наяве, че е живяла във ванайския клон на банката, можеше да излезе наяве и защо. А ако някой се поинтересуваше за истинската й възраст и направеше проучване, можеше да стане много неприятно.

— Чувала съм за това от магистър Иманиел — отвърна тя. — Сделката е била водена през ванайския клон, нали?

Коме Медеан нацупи устни, сякаш се е замислил над въпроса й. После каза:

— Може и така да е било, не помня.

Ситрин си отдъхна тайно. Преодоляла беше поредния подводен камък.

— Този ваш нов регент — каза Парин Кларк. — Гедер Палиако. Почти не бях чувал името му. Изненадан съм, че някой по-опитен и по-широко познат човек не е заел поста.

— Надявам се, че нямате предвид мен — каза Даскелин. — Не, бащата на Палиако е виконт. Скромен човек. Синът му е нещо друго. Именно той спря бунта на наемниците. Той разкри кроежите на Фелдин Маас. Мнозина смятат, че тази война е негов личен проект от самото си начало.

— Какъв човек е той? — попита Чана, намигна с усмивка на Ситрин и добави: — Чух, че не бил женен.

Всички се засмяха, защото точно това се очакваше от тях.

— Силен човек — отвърна Даскелин. — И кажи-речи външен за двора, което го прави независим. Мисли самостоятелно. Има свои планове.

— Амбициозен ли е? — попита Коме и отвори една мида.

— Така мисля — каза Канл. — Отначало хората бяха склонни да го подценяват. Сега това се случва по-рядко. Неофициалният му наставник е Досън Калиам. Сигурно смята, че е яхнал тигър.