Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

И тогава се случи нещо странно. Когато първа та топка излетя от оръдието, арената, долноземците, почти всичко около него утихна и придоби неясни очертания. Виждаше само „кървавите топки”, които летяха към него от всички посоки. Ръката му се движеше. Чуваше как острието свисти. Нещо се разплиска по лицето му. И после всичко свърши.

Сцената около него пак дойде на фокус: първо стените на арената, после смаяните изражения ш долноземците. Усещаше, че от лицето и ръцете му капе течност. Чуваше силните удари на сърцето си. Погледна надолу към земята.

В краката му лежаха петнайсет разсечени топки.

Грегор разтвори пръсти и мечът падна на земята. Блестеше от червената течност, която, дори и да не беше наистина кръв, със сигурност приличаше на такава. Той прокара дясната си длан по предницата на ризата и остави голямо червено петно. Внезапно му прилоша.

Обърна се и се отдалечи от меча, от „кървавите топки” от долноземците, които сега говореха с възбудени гласове. Вестта за онова, което току-що беше направил, сигурно се разнасяше из арената, защото хората бързаха към мястото с оръдията. Усещаше, че го настигат, а някой, вероятно Марет, го повика по име. Задъхваше се.

Внезапно пред него се озова Арес.

— Знам едно място — беше всичко, което каза.

Грегор автоматично се качи на гърба му и излетяха. Чу как няколко души го викат, докато двамата с Арес излитаха от стадиона, но Арес не спря. Отправиха се не в посока на Регалия, а в тунелите срещу входа към града.

— Ще имаш нужда от осветление — каза Арес, като се насочи под ъгъл към редицата факли пo стената на тунела, и Грегор се пресегна и издърпа една. В светлината на факлата ръката му заблестя

Мокра и червена. Извърна поглед.

Арес се спусна в един страничен тунел, който се разклоняваше многократно. Накрая пристигнаха при малко подземно езеро с десетки пещери от двете страни. Прилепът влезе в една от тях. Входът беше тесен, но после се разкриваше широко пространство. От високия таван се спускаха големи кристални образувания. Грегор се плъзна от гърба на Арес и стъпи на каменния под.

Притисна чело към коленете си и почака, докато дишането му се нормализира. Какво се беше случило там? Как беше уцелил всичките петнайсет „кървави топки”? Марет го беше учил да си служи с меч и не се беше случило нищо необикновено, но когато «кървавите топки” полетяха към него…

— Видя ли? Видя ли какво направих? — попита той Арес. Тази сутрин около арената кръжаха няколко прилепа, но не беше забелязал Арес сред тях.

Прилепът остана да седи неподвижно за момент, После отговори:

— Съсече всички „кървави топки”.

— Уцелих ги всичките — каза Грегор, все още опитвайки се да си спомни станалото. — Но аз дори не умея да си служа с меч.

— Очевидно учиш бързо — каза Арес и кой знае защо на Грегор му стана смешно. Огледа пещерата. Имаше запаси от храна, одеяла, резервни факли.

— Какво е това място? Нещо като твое… скривалище? — попита Грегор.

— Да, скривалището ми — каза Арес. — По едно време беше и на Хенри. Идвахме тук, когато не искахме да сме близо до други хора. Сега е не толкова мое скривалище, колкото мой дом.

Грегор бавно схвана значението на думите му:

— Значи вече не живееш с другите прилепи? Мислех си, че когато сключих клетвен съюз с теб, това е оправило нещата — за историята с Хенри и така нататък.

— Това ме спаси от официално прогонване. Но никой освен Аврора и Лукса не желае да говори с мен — каза Арес.

— Нито дори Викус? — попита Грегор, забравяйки за минута собствените си проблеми.

— Е, да, Викус. Но той е готов да говори с всеки отбеляза Арес без особено въодушевление.

Грегор не беше съзнавал, че положението на прилепа е толкова лошо. Макар да не беше изгонен във физическия смисъл на думата, Арес беше изгонен от собствения си свят. А после, когато се беше появил отново, Грегор не беше правил друго, освен да му дава заповеди.

— Виж, много съжалявам за вчера — каза той. Бях ядосан и уплашен за Бутс, и си го изкарах на теб.

— Аз също бях ядосан за разни неща, които нямат много общо с теб — каза Арес.

Значи нещата между тях не бяха толкова зле. Но Грегор все още чувстваше, че не познава Арес.

— Всъщност как се обвърза в клетвен съюз с Хенри? — изтърси той. Може би беше нелюбезно да пита, но това беше главното нещо, което го интересуваше.

— Хенри ме избра, защото бях буен и за мен се знаеше, че нарушавам много от правилата на моята земя. Аз избрах Хенри, защото бях поласкан, а той беше кралска особа и знаех, че под неговата закрила могат да ми бъдат простени много неща — каза Арес. — Не беше съвсем зле. Летяхме добре заедно И имахме общи вкусове за много неща. В повечето отношения си пасвахме. В едно — не.