Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Сега опитай ти — каза.

— Само ми дай повече пространство — каза Грегор, като залюля ръце, сякаш за да се отпусне, и тя се засмя.

После Марет повика всички заедно, за да започнат да се обучават да си служат с меч. Хауард и Стеловет се бяха присъединили към групата им. Всеки си избра меч от една голяма количка. Грегор огледа Оръжията, като се чудеше какво да прави.

— Ето, Горноземецо, пробвай този — каза Марет. Взе един меч, като опря долния край на острието на Китката си, и подаде ръкохватката на Грегор.

Пръстите на Грегор се затвориха около дръжката И той почувства тежестта на меча в ръката си — тежък при ръкохватката, лек при върха на острието. Размаха го няколко пъти във въздуха и мечът извистя.

— Как го усещаш? — попита Марет.

— Добре, предполагам — каза Грегор. Всъщност не усещаше нещо определено. Чувстваше се донякъде облекчен. Това, че го бяха обявили за воин, го изнервяше. Не обичаше да се бие, и се зарадва, че не изпитва нищо по-различно, докато държи меча.

Марет раздели останалите от групата на двойки, за да се упражняват. После отведе Грегор настрана зa първия му урок по бой с мечове. Войникът му показа различни атаки, които можеха да се предприемат с меча, и различни начини за отбиване на тези атаки. Грегор не виждаше какъв е смисълът от това, тъй като не изглеждаше вероятно да се бие с човек, но предположи, че това са просто основни неща, които всички трябваше да научат.

Прекъснаха за няколко минути почивка, а после Марет обяви, че е време за упражнения с оръдията.

— Упражнения с оръдия? Ще стреляме с оръдия? — обърна се Грегор към Лукса.

— О, не, това са малки оръдия за упражненията с мечове. За да станем по-бързи и по-точни — каза Лукса. — Ще видиш.

Докараха на полето три малки оръдия. Отстрани Марет постави едно буре с някакви восъчни предмети, големи колкото топки за голф.

— Това са кървави топки — каза Лукса, като протегна една в дланта си.

Когато взе топката, Грегор почувства как вътре се плиска някаква течност.

— Значи е пълна с кръв? — попита той, леко отвратен.

— Не, само червена течност, която прилича на кръв. Така е по-лесно човек да види дали е уцелил, или не — каза Лукса.

Трите оръдия бяха разположени в полукръг и за редени с по пет „кървави топки” всяко. Долноземците се събраха пред тях.

— Е, кой е достатъчно смел да опита пръв? — попита Марет с усмивка. — Защо не ти, Хауард? Помня, че се справи доста добре миналия път, когато ни гостува.

Хауард застана между оръдията. Едното беше срещу него, другото — от дясната му страна, третото — от лявата. Бяха разположени на пет-шест метра едно от друго. По заповед на Марет трима долноземци завъртяха страничните ръчки на оръдията. „Кървавите топки” започнаха да се изстрелват бързо от цевите право към Хауард. Той размахваше с меча си напред-назад, като се опитваше да се отбранява отпред и отстрани. Седем „кървави Топки” се пръснаха, разсечени от меча му. Другите осем обаче лежаха невредими на земята около него. Цялото упражнение продължи само десетина секунди.

— Добре се справи, Хауард — каза Марет и Хауард изглеждаше доволен от себе си.

— Това добре ли беше? — Грегор попита Лукса, à тя сви рамене:

— Не беше зле — беше единствената похвала, която успя да изрече.

Един по един, всички минаха по реда си на „огневата линия”. Някои уцелиха само по една-две топки. Лукса уцели седем, колкото и Хауард, в Стеловет постигна задоволителния резултат от пет. След като всички долноземци приключиха, Марет нареди да преместят оръдията в друга част на полето.

— Горноземецът няма ли също да опита? — попита невинно Стеловет.

— Това е първият му ден на упражнения с меч — Каза Марет.

— Предполагам, че е прекалено стряскащо — каза Стеловет, — дори за някой толкова опитен.

— Много се съмнявам, че Грегор се е стреснал — каза Марет с уважение. — Но нашите оръжия са му непознати. Би ли искал да опиташ, Грегор? Само като упражнение. Почти никой не уцелва много при първия опит.

— Разбира се, защо не? — каза Грегор. Беше странно: донякъде наистина искаше да опита. Струваше му се обаче, че това беше като онези панаири, на които беше ходил във Вирджиния. Там имаше разни игри като например да хвърлиш топка за софтбол в кана за мляко или да уцелиш стъклена чиния с монета от четвърт долар. Изглеждаха прости, но когато човек ги пробваше, се оказваха почти невъзможни. И все пак, трябваше да опита.

Грегор застана между оръдията. Протегна меча пред себе си, както бе видял да правят долноземците. Усети онова чувство на тревожност и леко вълнение, което го обземаше, когато трябваше да удари топката при игра на бейзбол. Чу как Марет дава заповед за стрелба.