Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Туичтип рязко измъкна нос от мъха, щракна със зъби към опашката на Рипред, която той измъкна от обсега ѝ точно навреме, и отново заби нос в пръстта.

— Не е ли истинска чаровница? Не е ли просто неустоима? — каза Рипред. — И я имах само за себе си по време на пътуването от Мъртвата земя. Представете си колко беше забавно.

Туичтип го изгледа гневно, но не нападна отново.

— И по каква причина имаме удоволствието да бъдем в компанията ѝ? — попита Соловет, като измери с поглед Туичтип.

— Ами, доведох я като подарък. За теб, за твоите хора и за нашия Грегор. Да, най-вече за Грегор — каза Рипред.

Грегор разтревожено погледна разгневения женски плъх:

— За мен ли? Тя е подарък за мен?

— Е, не буквално. Едва ли може да се каже, че я притежавам. Но се спазарих с нея. Тя се съгласи да ти помогне да намериш Гибелния, а аз се съгласих да ѝ позволя да живее с моята весела малка компания от плъхове в Мъртвата земя, ако успее — каза Рипред. — Виждаш ли, преди години е била прогонена от земята на гризачите, и оттогава оцелява сама.

— Защото е луда — каза Соловет, сякаш беше очевидно.

— О, не, не е луда. Туичтип е надарена. Покажи на хората какво можеш да правиш, Туичтип — каза Рипред. Туичтип само го изгледа злобно. — Хайде, давай, покажи им, иначе отново те чака живот с мен, моя милост и моята очарователна особа.

Туичтип неохотно повдигна глава и изтръска мъха и пръстта от носа си. Наклони брадичка на зад, подуши силно и направи гримаса:

— Сестрата на момчето се намира на третото ниво от голяма кръгла постройка в стая с осем други мъничета и двама големи. Току-що е яла торта и прясно мляко. Расте ѝ ново зъбче. Пелената ѝ е мокра, а ризката ѝ е розова — изсъска Туичтип. После пак натика нос в мъха.

Соловет повдигна вежди.

— Тя е мирисовидка?

— Да, обонянието ѝ е така неестествено изострено, че може да долавя дори цветове. Тя е една на милион. Аномалия. Прищявка на природата. Парий, защото представителите на собствения ѝ вид намират дарбата ѝ за много изнервяща. Но струва ми се изключително полезна за теб, скъпа моя Coловет — каза Рипред.

— А и не е лош боец. Щом е оцеляла сама в Мъртвата земя. — За първи път Соловет се усмихна. — Можеш ли да останеш за вечеря, Рипред?

— Мога да бъда убеден — каза Рипред. — Може ли да приготвят онова нещо със скаридите? И да не пестят сметаната.

— Никакво пестене на сметаната — съгласи се Соловет.

— И дайте на Туичтип много храна, но я пригответе без подправки. Обработвайте я възможно най-малко. Миризмата ви е отблъскваща за нея — каза Рипред.

Соловет нареди да заведат Туичтип в една отдалечена пещера извън Регалия, където миризмите на града нямаше да са толкова мъчителни за нея.

Преди да тръгнат, Соловет се обърна към Грегор:

— Нямах време да те поздравя както трябва, Грегор. Чух, че си предизвикал истинска сензация на днешната тренировка.

— Предполагам — каза Грегор.

— Разсякъл е всичките топки — каза Соловет на Рипред.

— Сериозно? — каза Рипред, като го огледа с интерес. Внезапно опашката на Рипред се вдигна ей така, от нищото, и рязко замахна към Грегор. За своя изненада, Грегор откри, че вече я е стиснал в ръка. По рефлекс беше парирал удара на сантиметри от лицето си.

— Е, това не може да се научи — каза Рипред, като измъкна опашката си от хватката на Грегор.

Рипред се отправи към двореца със Соловет през някакъв таен проход, за да не предизвика паника в града.

Арес отлетя с Грегор обратно до двореца. Стражите във Високата зала го поздравиха, а след миг колебание поздравиха и Арес. Може би Аврора беше права. Може би положението на Арес щеше да се подобри сега, когато беше обвързан в клетвен съюз с някой, който можеше да разсече всичките кървави топки.

В банята той дълго търка фалшивата кръв, но въпреки това по кожата му останаха петна. Накрая се отказа с надежда, че петната ще се изличат, преди да се върне на училище — след като белият плъх загинеше или каквото там се случеше.

Отиде да прибере Бутс от детската стая и се за радва да види Дулсет, изключително милата бавачка, която се беше грижила за сестричката му при първото им слизане в Подземната страна.

— Как е тя?

— О, Бутс прекара чудесен ден. Мисля обаче, че Темп се поизмори — каза Дулсет и кимна към ъгъла.

За пръв път Грегор забеляза гигантската хлебарка. Група дечица го издокарваха в маскарадни дрехи. Всеки крак на насекомото беше с различна обувка. Главата му се подаваше от дълга пурпурна рокля, която се беше набрала около врата му. Розови панделки кичеха клюмналите му антенки. Бутс нахлупи на главата му една мъхеста шапка и всички деца за подскачаха нагоре-надолу, пискайки от възторг.