Пол Хофман - Плясъкът на крилете му

— Бързо — каза Кейл. Кръвта шумеше в ушите му, бе на ръба на припадъка. Имаше чувството, че мозъкът му ще се пръсне. Повечето дори не го чуха. Мийтярд стигна до прозореца; лудите стояха и гледаха. В края на краищата, той нямаше къде да се дене. Прозорецът беше закован, но без решетки, защото се намираха на четвъртия етаж, на около шейсет стъпки от земята. Мийтярд знаеше това, но знаеше също, благодарение на доброволните си усилия да спечели благоразположението на Громек с чистене на отделението, че има въже, прикрепено към стената, навито и пъхнато зад един скрин, за да не се пречка. Беше сложено там преди години, като евтино средство за спасение при пожар.

Лудите го гледаха как отстъпва към прозореца; после се разшаваха, щом посегна зад скрина и извади дългото въже. Трябваха им няколко секунди да осъзнаят какво ще прави, а после тръгнаха напред като един. Мийтярд събори скрина със силен трясък и се втурна към прозореца, стиснал края на въжето; в последния момент се обърна с гръб. Изгнилата рамка поддаде и Мийтярд изчезна в нощта, а въжето се точеше зад него. Изпъна се за миг, после се отпусна.

Въжето никога не беше изпробвано и се оказа прекалено късо. Затова Мийтярд, след главоломен полет, беше спрян от рязко дръпване на около двайсет стъпки над земята и запратен в клоните на едно дърво. Това прекрати падането му, което иначе навярно би го убило. Късметът, страховитото самообладание и огромната физическа сила позволиха на Мийтярд да изкуцука болезнено до свободата. Кейл гледаше през разбития прозорец как той изчезва в мрака. Извърна се и повика лудите.

— Ето какво е станало тази нощ: двамата са довели момичето тук и са се сбили за него. Нали така?

Момичето кимна.

— Мийтярд е убил Громек и когато сте се опитали да го хванете, разбил прозореца и скочил през него. Само това знаете. Сега ще минете покрай мен един по един и ще повторите това, което казах. И ако сбъркате, сега или по-късно, няма да ви е нужен Кевин Мийтярд, за да ви сдъвче сливите и да ви ги навре в гъза.

Макар добронамерените хора, които управляваха лудницата, да бяха потресени от ужасната насилствена смърт на главен санитар Громек, жестоките нападения от душевноболни не бяха нещо непознато. Повече ги потресе фактът, че Громек се е възползвал от пациентите си по такъв отвратителен начин. Тези от пациентите, които можеха да си платят за лечението — малко на брой, включително и Кейл — бяха приемани в лудницата, за да се осигурят пари за лечението на всички останали. Мястото беше доста прилично, като за подобно заведение, и Громек бе високо ценен, поне до пристигането на Кевин Мийтярд, като скучен, но надежден надзорник. Предупрежденията на Кейл към лудите да се придържат към описаната от него история го научиха за в бъдеще да е по-внимателен, когато се шегува с непознати, особено такива, дето не са съвсем наред с главата и са склонни да се справят с ужасното объркване, царящо в умовете им, като се вкопчат с желязна хватка във всичко, което им се каже ясно и недвусмислено. Необичайното повторение на заучени фрази за произшествието събуди подозрението на управителите. Отначало историята бе приета за чиста монета — в края на краищата, Громек наистина бе изнасилил множество пациентки с помощта на Кевин Мийтярд и наистина беше убит, а обвиненият за смъртта му наистина беше извършил отчаяно бягство, — но сега надзорниците се канеха да изровят истината и без съмнение щяха да успеят да открият какво се е случило в действителност, ако нещата не се бяха обърнали в полза на Кейл. Хенри Мъглата и ИдрисПюк пристигнаха, очаквайки да го заварят да лежи в удобствата, за които са платили, и с надеждата, че е на път да бъде излекуван.

— Трябва ли непрестанно да доказваш — каза ИдрисПюк на Кейл, когато го доведоха в частната стая, предназначена за важни посетители, — че злите езици са напълно прави в мнението си, че където и да отидеш, бедствията те следват по петите?

— Заедно с поредното погребение — добави Хенри Мъглата.

— Е, как се чувства една от най-големите грешки на Бога? — попита го язвително Кейл.

— Говори за себе си — отвърна Хенри Мъглата.

Кейл възмутено обясни, че не само е търпял крайни унижения, за да избегне неприятностите, но и е бил прекалено болен, за да направи нещо, дори и да иска. Подробностите за тормоза на Мийтярд запази за себе си.

Описа им подробно истината за случая, лъжите, които бе накарал всички да разправят, за да я прикрият, както и странно лошия късмет, който поначало го беше вкарал в отделението на лудите. ИдрисПюк отиде да се срещне с новоназначената директорка на лудницата и ѝ вдигна истински скандал, задето са се отнасяли така с толкова важна личност. „Що за заведение управлявате?“, попита я той, и други подобни риторични въпроси. Бързо изтръгна от нея обещание да прекрати разследването за случилото се онази нощ и да постави Кейл под непрекъснатите лични грижи на най-умелите лекари без допълнително заплащане. Освен това поиска и получи обещание таксата за лечението на Кейл да бъде намалена наполовина.