Пол Хофман - Плясъкът на крилете му

Щом тръгнаха към него, Кейл им извика:

— Внимавайте. Дръжте го здраво. Не го оставяйте да се изправи на крака.

Но защо да обръщат внимание на предупрежденията на момче, което не бе правило нищо друго, освен да си лежи в леглото и да повръща по няколко пъти на ден? Те тръгнаха към Мийтярд. Шестимата луди, които го държаха, го вдигнаха на крака. Мийтярд, който знаеше, че това е единственият му шанс, се възползва от инерцията на вдигането и с цялата си грамадна сила се отърси от тях. После грабна в ръце изумения Малък Брайън и се втурна през отделението, използвайки момчето като таран. Стигна до вратата и се обърна, за да посрещне лудите, които започнаха да се промъкват в полукръг към него. Стисна момчето за гърлото и то извика от страх и болка.

— Стойте където сте, или ще му прекърша скапания врат! — После ритна с пета вратата така, че тя задрънча, сякаш някакъв великан се опитваше да се измъкне на свобода, и извика, като продължаваше да рита: — Помощ! ПОМОЩ!

Сега вече лудите се уплашиха — ако Мийтярд се измъкне, спукана им бе работата. Мислеха да кажат, че двамата са се сбили кой пръв да обладае момичето и че те самите са убили Мийтярд в опит да спасят Громек.

Но ако Мийтярд се озове на свобода, щяха да бъдат преместени в лудницата във Витлеем, където умрелите през първата година се смятаха за щастливци.

— Остави го. — Кейл си проби път през мъжете, заобиколили Мийтярд.

— Ще му прекърша врата — заплаши Мийтярд.

— Не ми пука какво ще му направиш — просто го остави.

Всеизвестната истина, която изобщо не е вярна, твърди, че всички побойници са страхливци; определено не беше вярна и в случая с Кевин Мийтярд. Той се страхуваше и имаше всички основания за това, но владееше страха си не по-зле от всеки храбрец — макар че неговият кураж не бе точно храброст. Освен това не беше и глупак, и веднага усети колко странна е тази дързост на Кейл. Кейл беше една от жертвите му, а той знаеше как се държат жертвите. Но вече за втори път тази нощ те не се държаха както би трябвало; всъщност, както се бяха държали обикновено. Поведението на Кейл бе странно.

— Можем да се измъкнем всички — излъга той.

— Как?

— Ще кажем, че Громек е насилил момичето и всички ние, включително и ти, не сме могли да търпим такова нещо и сме били принудени да го издърпаме от нея, а той е умрял при борбата. Момичето ще ни подкрепи. — Хвърли поглед през рамо, без да спира да пристъпва бавно напред. — Нали?

— Не, няма, мамицата му! — изкрещя момичето. — Искам да увисне на бесилото!

— Ще ѝ дойде умът в главата — сега просто е разстроена. — През цялото време Кейл скъсяваше разстоянието до подозрителния, но обнадежден Мийтярд и трескаво се мъчеше да измисли какво да прави после.

— Та те почти му смазаха шията — рече Мийтярд. — Никой няма да повярва, че е бил убит случайно. Ще поема този риск. — Ритна отново вратата и почти успя да извика за помощ, когато Кейл го удари с всичка сила по гърлото. За нещастие на Кейл и лудите, всичката му сила не бе много. Точността на удара бе това, което нарани Мийтярд — накара го да се отметне наляво, така че тилът на Малкия Брайън удари ръждясалия нож, стърчащ от гърдите му. Заради пронизалата го болка, Мийтярд изпусна Брайън. Кейл нанесе удар с разтворена длан в средата на гърдите му. Когато Мийтярд беше на десет години, всеки от тези удари би го накарал да рухне, сякаш е пропаднал през дупка в пода, само че вече не беше на десет.

Мийтярд замахна и не улучи, но при втория си опит цапардоса Кейл отстрани по главата. Той се строполи като ударен от мечка. Кръвта затуптя в ушите му и малкото сила в ръцете му се отцеди, оставяйки ги изтръпнали. Мийтярд направи две крачки напред и се канеше да му тегли такъв ритник, че да го изстреля направо в отвъдното. Но в нозете на Кейл все още бе останала някаква сила; той ритна опорния крак на Мийтярд и онзи се тръшна на дървения под. За щастие на Кейл, това изкара въздуха на Мийтярд и му даде шанс да се изправи на крака. Главата му сякаш бе пълна с оси, а ръцете му трепереха. Имаше сили само за още един удар, но не добър.

По време на борбата лудите бяха отстъпили, като че ли появата на Кейл, за да поеме инициативата, ги бе лишила от колективната воля, довела ги дотук. Спаси ги момичето.

— Помогнете му — извика то, втурна се напред и се метна върху Мийтярд. Това го накара да се реши на най-отчаяния си план — онзи, който бе измислил, докато бе принуден да гледа втрещен как бедният Громек се задушава. Сграбчи момичето и го размаха като тояга към тримата мъже, които преграждаха пътя му към големия прозорец в другия край на стаята. Те го пропуснаха, защото важното бе да го държат далеч от вратата. Където и другаде да отиде, беше в капан — затова го оставиха да отстъпи към прозореца и се приготвиха да го заобиколят за последен път. По-рано отчаянието и това, че нямаха какво да губят, им бяха вдъхнали безразсъдна смелост, но сега никой не искаше да му скършат врата, след като работата можеше да бъде довършена предпазливо. Затова му дадоха повече време за отстъпление, отколкото при други обстоятелства.