Пол Хофман - Плясъкът на крилете му

— Благодаря — каза искрено признателният Кевин, след като пресуши пет чаши от животворната течност.

— Виж сега, Джон Смит. — Кевин, разбира се, им беше дал фалшиво име. — Няма да изкараш до Драйтън — той е на петдесет мили оттук, а и теренът е тежък. Така че това — Тревър кимна към пречупеното острие в гърдите на Мийтярд — трябва да излезе сега, иначе направо можем да ти дадем лопата да почваш да копаеш.

— Какво е лопата?

— Инструмент — поясни Тревър Лугавой, — който се използва за копаене на дупки, няколко стъпки дълбоки и шест стъпки дълги.

— Можете ли да го направите? — попита със съмнение Кевин. — Да го извадите, без да ме убиете?

— Нещата са стигнали доста далеч, момко… бих казал, че шансът е седемдесет на трийсет.

— За?

— Против.

Това накара Кевин да изпусне малкото останал му въздух.

— Мислите ли, че в Драйтън ще има свестен хирург?

— Изобщо няма да стигнеш до Драйтън. Пък дори и да стигнеш — но няма, — той ще е местният бръснар. И ще иска да му се плати. И ще задава разни въпроси. Имаш ли пари? Имаш ли отговори?

Двамата Тревър вече започваха да усещат как търпението им се изчерпва пред неблагодарността на Кевин.

— Моят великодушен приятел тук е най-добрият хирург, който ще намериш на двеста мили околовръст. Късметлия си, че разполагаш с него. Пък и нямаш кой знае какъв избор. Ако не искаш да отидеш на небето, мога да го помоля смирено да ти помогне.

Споменаването на небето помогна на Кевин да се съсредоточи и той се извини пространно на вкиснатия Тревър Лугавой. След което Лугавой се хвана на работа. Всъщност, той би могъл да си изкарва честно прехраната като хирург. Принуден да натрупа умения по практически причини, той се гордееше със своите способности и беше платил за обучение при Изкупителите, които се смятаха за най-добрите в тази област — не че това означаваше много. Беше купил скъпо и прескъпо медицинските щипци, с които улови малката част от острието, останала да стърчи от гърдите на Мийтярд. То излезе само след миг, придружено с ужасен писък от болка.

По-лошото тепърва предстоеше, защото от липсващите две парчета ставаше ясно, че има още работа.

— Не мърдай, иначе не отговарям за последствията.

Мийтярд беше майстор в причиняването на болка, но можеше също така и да я понася.

— Много добре — каза Тревър Лугавой, след пет минути бърникане в раната, които сигурно се сториха на пациента като пет дни, щом се увери, че вътре не е останало нищо. — Това е, което те убива — заяви той на измъчения Мийтярд. Почисти раната с няколко галона вода и започна да излива отгоре смес от мед, лавандула, невен и смирна на прах. Щом Ковтун видя, че той се кани да използва мехлема, го дръпна настрани и изтъкна, че това е скъп цяр и е възможно самите те да се нуждаят от него. Лугавой принципно се съгласи, но посочи, че всичките им усилия ще са отишли напразно, ако раната се инфектира — което без мехлема със сигурност щеше да стане.

— Аз се гордея с работата си. Какво друго да ти кажа? Освен това той прояви немалък кураж. Аз бих крещял по-силно. Заслужава малко щедрост. — И така, въпросът бе приключен. Те решиха да останат и да го наблюдават през нощта; на следващата сутрин го оставиха с малко храна (не много, по настояване на Ковтун) и продължиха по пътя си. Точно преди да тръгнат, на Ковтун му хрумна една мисъл.

— Чувал ли си за Манастира? — попита той Кевин.

За щастие на Мийтярд, разтревоженото му изражение лесно можеше да се превърне в болезнено.

— Не, съжалявам — отвърна неблагодарното момче и след тези думи Двамата Тревър изчезнаха. Две минути по-късно Лугавой се върна и пусна на земята голям пакет, увит във восъчна хартия — импулсивна добавка към храната, която вече му бяха оставили.

— Погрижи се — каза той на Кевин — да ядеш по четвърт унция от това на ден. Много е хранително, макар че има вкус на кучешки лайна. Изкупителите му викат Мъртвешки крак. Вътре има адрес. Ако оживееш, иди там и ще ти дадат работа. Кажи им, че те праща Тревър Лугавой — и нищо друго, чуваш ли?

Ако попитате Тревър Лугавой дали добродетелта бива възнаградена, той би останал едновременно изненадан и развеселен — не защото беше циник (смяташе, че вече е минал отвъд всичко това), а по-скоро защото опитът му го караше да не гледа на света като на място, в което има някакво равновесие. В този случай обаче, докато се връщаше, за да осигури на Кевин Мийтярд достатъчно храна, че да има максимален шанс за оцеляване, добротата му бе възнаградена: той забеляза, че го наблюдават от един хълм на около триста метра оттам. Докато се обръщаше да се върне при Тревър Ковтун, бе сигурен, че знае кой е. Настигна Ковтун по-бързо, отколкото очакваше. Той бе слязъл от коня, лазеше на четири крака с разхлабен колан и бъркаше с два пръста в гърлото си, за да повърне. След още няколко опита, придружени с неприятни звуци, най-сетне успя. В повърнатото имаше кръв.