Пол Хофман - Плясъкът на крилете му

Разнесе се характерното мърморене на хора, чули нещо, което не ги интересува.

— Преговаряме за приемливи мирни условия — каза Боз Икард — с враг, който знаем, че е жесток и добре подготвен. Бих сметнал за изненадващо, ако папа Боско не разполага с такъв план.

В мърморенето този път се долавяше изискано одобрение: беше окуражаващо да разполагаш с такъв хладен реалист, който да преговаря за мир. Такъв човек нямаше да се остави да му пребъркат джобовете, докато витае в облаците. По-късно, когато събранието свърши и присъстващите се изнизаха от стаята, размишлявайки върху чутото, крал Зог се обърна към своя канцлер. Икард се надяваше, и то с основание, да получи похвала, задето се е справил тъй умело с противник като лорд Випонд.

— Кой — запита Зог; езикът трепкаше в устата му — беше този поразително красив младеж до Випонд?

— О… — Икард направи пауза. — Това беше Кон Матераци, съпругът на херцогиня Арбел.

— Наистина ли? — промълви Зог със затаен дъх. — И какъв Матераци е той? — Имаше предвид, дали е обикновен член на клана или е пряк потомък на Уилям Матераци, известен като Завоевателя или Копелето, в зависимост от това дали ти е отнел собствеността или ти я е дал.

— Пряк потомък, струва ми се.

Откъм Зог долетя влажна въздишка на задоволство. Откъм лорд Харууд — буреносен поглед, изпълнен с възмущение. Кралският фаворит, който подписваше писмата си до краля с „Дейви, най-покорен роб и куче на Ваше величество“, вече имаше съперник.

Един адютант се промъкна колебливо до краля.

— Ваше величество, народът изразява бурно желание да ви види на големия балкон. — Тази внушителна платформа, известна като „Ел балкон де лос сикофантес“, бе построена преди двеста години, за да може крал Хенри II да показва своята обожаема испанска съпруга. Под нея се простираше огромен площад, където можеха да се съберат над двеста хиляди души, за да приветстват монарха.

Зог въздъхна.

— Тия хора няма да мирясат, докато не си сваля панталоните, за да им покажа дирника си.

Тръгна към големия прозорец и балкона зад него, като подвикна небрежно на Боз Икард:

— Кажи на Матераци да дойде да ме види.

— Ако се срещнете лично с херцогиня Арбел, това ще изпрати погрешен сигнал на мнозина, включително и на папа Боско.

Крал Зог, владетел на Швейцария и Албания, спря и се обърна към своя канцлер.

— Наистина, това би било грешка. Но не бива да ме учиш как да смуча яйца, кученцето ми. Кой е споменавал нещо за среща с Арбел Матераци?

Кон едва се бе върнал в покоите на съпругата си, когато най-важният блюдолизец на Зог, лорд-пазител Сейнт Джон Фосли, пристигна, за да му предаде заповедта да посети краля след два дни, в три часа следобед. Лорд-пазителят беше известен на по-възрастните принцове и принцеси като лорд Пълзи-мазни — подобно на кралските особи по целия свят, те хем изискваха раболепие, хем го презираха. Говореше се, че като чул прякора си, лорд Сейнт Джон бил извън себе си от радост заради оказаното му внимание.

— За какво беше всичко това? — зачуди се обърканият Кон, след като лордът си тръгна. — Кралят през цялото време хвърляше погледи към мен и въртеше очи с такова отвращение, че за малко да стана и да изляза. А сега иска да се срещнем насаме. Ще откажа, ако не покани и Арбел.

— Не, няма — каза Випонд. — Ще отидеш и ще ти хареса. Виж какво иска.

— Мисля, че е очевидно. Не го ли видя как опипваше чатала на Харууд? Едва се сдържах да не извърна поглед.

— Не се кахърете, милорд — рече ИдрисПюк. — Кралят е преживял силна уплаха още в утробата, и в резултат на това е един много самотен владетел. Но ако е луд по вас, това е най-хубавата новина, която сме получавали от доста време.

— Какво ще рече „луд по мен“?

— Ами, сещате се — подразни го ИдрисПюк, — да гледа на вас с извънредна благосклонност.

— Не го слушай — прекъсна го Випонд. — Кралят е ексцентричен; във всеки случай, понеже е крал, сме се разбрали да не използваме по-силни думи. Освен малко прекалена фамилиарност към теб, няма от какво друго да се притесняваш. Просто ще трябва да се примириш с неговите странности по причините, които брат ми изтъкна.

— Мислех, че не бива да слушам ИдрисПюк.

— Тогава слушай мен. Това е твоят шанс да сториш голямо добро на всички ни. Господ ми е свидетел, имаме нужда от него.

Арбел, все още пухкава, но бледа след раждането на сина си, хвана ръката на Кон.

— Виж какво иска той, скъпи, и съм сигурна, че ще постъпиш разумно.