Пол Хофман - Плясъкът на крилете му

— Здравейте, Тревъри — обади се един весел глас някъде от тъмното.

Настъпи моментна тишина.

— Ти ли си, Кадбъри?

— О, да, аз съм, Тревър.

— Ти не би застрелял човек в гърба.

— Напротив, бих.

Това обаче не беше от онези спасения в последния момент, толкова любими на разказвачите на небивалици и техните доверчиви слушатели. Всъщност, Кадбъри нямаше представа кой е младежът със странните одежди. Той би могъл напълно да си заслужава съдбата, подготвена му от Двамата Тревър — обикновено хората, за чиято смърт им плащаха, си го заслужаваха. Но Кадбъри изобщо не бдеше над него, а наблюдаваше Двамата Тревър.

След разговора с шивачката те си бяха променили решението относно Кити; вече трудно можеха да очакват, че той няма да разбере за присъствието им. Затова спазиха установените правила, като го посетиха, и макар да отказаха да му съобщят каква работа имат в Испански Лийдс, го увериха, че тя няма да накърни неговите интереси. Но както отбеляза той по-късно пред Кадбъри, кои бяха тези убийци, че да знаят дали нещо накърнява многобройните интереси на Кити Заека, или не? Кити ги покани да останат колкото искат. Двамата Тревър отговориха, че почти със сигурност ще приключат до идния понеделник. Резултатът от всичко това бе, че с големи разноски и с известна трудност, Кадбъри ги държеше под око, което не представляваше най-лесната работа. А беше тук лично, защото бдителните му агенти ги бяха загубили преди няколко часа и Кадбъри стана нервен.

— И сега какво? — попита Тревър Лугавой.

— Сега ли? Сега ще се чупите, както каза младежът. Имам предвид, от Испански Лийдс. Заминете на поклонение да измолите прошка за купищата си грехове. Чувам, че Лурдес бил особено ужасен по това време на годината.

И това бе всичко. Двамата Тревър се отдръпнаха към по-далечната от Хенри Мъглата стена, но преди да се стопят в мрака, Лугавой му кимна.

— До скоро.

— Извади късмет, старче — заяви Хенри Мъглата, — че той се появи.

После двамата изчезнаха.

— Ела насам — каза Кадбъри. Когато Хенри Мъглата пристъпи зад него, пусна тетивата и с едно мощно ПЛЯС стрелата полетя в нощта, рикоширайки звънливо на зигзаг между тесните стени. Когато Хенри Мъглата и неговият не точно спасител потеглиха бързо по пътя, един леко обиден далечен глас им извика:

— Внимавай, Кадбъри. Можеше да извадиш окото на някого.

Злощастно бе, че Кадбъри и Хенри Мъглата се срещнаха при такива обстоятелства. Хенри не беше глупак и поумняваше все повече — но ако някой ти спаси живота, само най-дисциплинираният човек би могъл да потисне своята признателност. А в края на краищата, той си беше просто момче.

Предложението на Кадбъри да остане с него тази вечер бе прието добре, а и Хенри Мъглата силно се нуждаеше от няколкото питиета, които той му предложи в добавка към вече изпитите. Затова нямаше нищо чудно, че младежът разказа на Кадбъри далеч повече, отколкото би трябвало. Когато не убиваше и не изпълняваше съмнителни задачи по поръчение на Кити Заека, Кадбъри беше дружелюбен и забавен човек, и също толкова отворен към близост и приятелство като всеки друг. Накратко, той бързо се привърза към Хенри Мъглата, и то не по онзи труден за разбиране начин като ИдрисПюк към Кейл. Тази привързаност носеше белезите на истинско приятелство, ако под това се има предвид готовността на приятелите да загърбят собствените си интереси в името на чуждите. Кадбъри реши, че може би ще е по-добре да не привлича вниманието на Кити Заека върху Хенри Мъглата повече, отколкото досега (като незначителен познат на Томас Кейл). Кити имаше талант да не ти позволява да разбереш какво знае и какво не.

— Те са елитът на убийците — отвърна Кадбъри на въпроса на Хенри Мъглата. — Двамата Тревър заклаха посред бял ден Уилям Тихия, заобиколен от сто телохранители; сложиха отрова в миногите на Клеопатра, макар че тя имаше трима дегустатори. Като чу какво са направили с нея, Великия Сноупс толкова се уплаши, че не ядеше нищо, което не е откъснал сам — но една нощ те намазаха всичките ябълки в градината му с помощта на странно устройство, изработено от тях самите. Те не оставят оцелели. Когото и да е ядосал този Кейл, той трябва да е фрашкан с пари.

— По-добре да изчезна.

— Е, ако можеш да се разтвориш във въздуха, тогава давай. Но ако изпаряването не ти се удава, по-добре да останеш където си. Дори Двамата Тревър не биха пренебрегнали заповедта на Кити да стоят далеч от Испански Лийдс.