Пол Хофман - Плясъкът на крилете му

Всички влиятелни благородници, важни клечки и големци, които се бяха събрали в замъка Лийдс, за да обсъдят възможността да останат настрани от предстоящата война, жадуваха да станат кралски фаворити, ако вече не бяха, а ако бяха — да си останат такива. Въпреки това, мнозина от тях принципно не харесваха Зог. Събралото се множество бе особено развълнувано, защото на път за Лийдс той си беше пъхнал кралския нос в разследването на един селски съвет (тъй като неумолимо се бъркаше във всякакви дребни държавнически дела) по обвинението, че някакъв наскоро пристигнал бежанец от войната всъщност е шпионин на Изкупителите. Убеден във вината на човека, Зог бе прекратил заседанието и бе заповядал да го екзекутират. Това разстройваше силно големците, защото ги караше да осъзнаят колко крехки са законите, които ги защитават; щом, както отбеляза един от тях, човек може да бъде обесен, без да е минал през съд, то колко ли остава, докато започнат да бесят хора още преди да са извършили престъпление? Освен това, дори да е бил виновен, беше очевидна глупост да се гневят Изкупителите, като се беси един от тях, докато все още има, както те се надяваха, шанс за мир. Действията на краля бяха едновременно незаконни и безразсъдно провокативни.

Зог беше боязлив човек и вестта, донесена от информаторите му, че в града е била забелязана прочута двойка убийци, го бе уплашила до такава степен, че той пристигна на събранието с жилетка, подплатена с кожа, като защита срещу нападение с нож. Говореше се, че страхът му от ножове произтича от факта, че любовникът на майка му бил намушкан в нейно присъствие, докато тя била бременна със Зог, което също така обяснявало и кривите му крака. Тази слабост го караше, докато върви, да се подпира на раменете на първия си фаворит, който по това време беше презираният от мнозина лорд Харууд.

Присъстваха може би петдесет души от върхушката на швейцарското общество и повечето от тях сияеха от безмозъчно раболепие, типично в присъствието на кралска особа. Останалите се взираха в своя монарх със силно отвращение и недоверие, докато той се тътреше по пътеката в средата на голямата зала, подпирайки се на Харууд, а лявата му ръка шареше около чатала на фаворита му — навик, който се усилваше, когато бе нервен. Езикът на Зог бе прекалено голям за устата му и според ИдрисПюк, който в по-добри времена често бе вечерял с него, това го карало да се храни като прасе. А тъй като кралят не си правел труда да се преоблича често, твърдеше ИдрисПюк, човек можел да познае какво е плюскал през последните седем дни, като огледа внимателно предницата на ризата му.

След дълго кралско суетене, Боз Икард поде четирийсетминутно обръщение, в което описа настоящата ситуация с намеренията на Изкупителите и заключи, че макар възможността за война да не може да бъде отхвърлена, има сериозни причини да се смята, че Швейцария би могла да запази своя неутралитет. После, като фокусник, който вади от шапката си не заек, а цял жираф, измъкна от вътрешния си джоб един лист и го размаха пред събранието.

— Преди два дни се видях със самия папа Боско, само на десет мили от нашата граница; ето един документ, който носи неговото име, както и моето. — Разнесоха се възгласи и даже слаби овации. Но по лицата на Випонд и ИдрисПюк бе изписано само смайване. — Бих искал да ви го прочета. „Ние, папата на правоверните и канцлерът на всички швейцарци по волята на краля на Швейцария, стигнахме до съгласието, че мирът между нас е от първостепенно значение.“ — Гръмнаха бурни аплодисменти, част от тях спонтанни.

— „И…“ — още аплодисменти — „… и се споразумяхме вече никога да не започваме война едни срещу други.“

Възгласи от неимоверно облекчение се извисиха до тавана и отекнаха обратно.

— Браво, браво! — извика някой. — Браво, браво!

— „Твърдо отстояваме, че дискусията и диалогът са средствата, които ще използваме за справяне с всякакви неуредени въпроси, засягащи нашите две държави, и за разрешаване на всички възможни причини за разногласие с цел запазване на мира.“

Разнесоха се множество възгласи за канцлер Икард, а после всички подеха хором „Той е славен момък“.

По време на тази суматоха ИдрисПюк успя да прошепне в ухото на Випонд:

— Трябва да кажеш нещо.

— Не е сега моментът — отвърна Випонд.

— Друга възможност няма да имаш. Протакай.

Випонд се изправи и започна:

— Готов съм да заявя без никакво колебание и съмнение, че папа Боско разполага и с друг документ. И в този документ излага общия план за атака срещу Швейцария и погубване на краля ѝ.