Пол Хофман - Плясъкът на крилете му

Нощем лудите слушаха как момичетата хленчат тихо — Мийтярд обичаше да има малко плач, но той трябваше да е тих. От време на време се разнасяше някой силен вик от болка и ответното скимтене на някой луд в отделението, взел го за зова на собствените си дяволи, дошли най-сетне, за да го завлекат в преизподнята. Понякога Мийтярд излизаше да пуши, полюлявайки игриво вързаното на връвчица камъче, и си бъбреше с Кейл, докато той лежеше в леглото и се взираше в гредите на покрива и чернотата оттатък.

— Не го приемай толкова навътре — казваше му Мийтярд. — А ако не можеш, приемай го както можеш.

Именно по време на една такава почивка, когато Кевин Мийтярд беше оставил Громек да се позабавлява на свой ред с момичето в стаичката и пафкаше цигара, щедро излагайки възгледите си пред Кейл, събитията взеха неочакван обрат.

— Трябва да имаш правилно отношение — обясняваше Мийтярд на Кейл, който както обикновено се взираше в пустотата горе. — Трябва да се възползваш от нещата по най-добрия начин. Няма смисъл просто да лежиш и да се самосъжаляваш. Това ти е проблемът. Просто трябва да продължиш напред, като мен. Ако не можеш, значи си куц кон. Светът е гаден — но трябва да продължаваш напред като мен, схващаш ли? — Той не очакваше отговор, нито пък го получи.

— Какво искаш, Гибсън?

Той въпрос бе насочен към един мъж в края на четирийсетте, изникнал до рамото на Мийтярд. Вместо отговор, мъжът го намушка в гърдите с двайсетсантиметров нож. Мийтярд се отметна в агония на една страна, а Гибсън се помъчи да измъкне ножа, но той се счупи и острието остана в гърдите на Мийтярд. Беше евтин кухненски нож, който един от мъжете в отделението бе намерил да ръждясва в дъното на стар шкаф в кухнята. Смаян и ужасѐн, Мийтярд се строполи. Само след миг пет-шест луди се нахвърлиха отгоре му и го приковаха към пода. Междувременно Кейл се изтърколи от леглото си, настрани от битката, разтреперан и слаб като котенце след скорошното посещение на Баба Паулър и останалите му дяволи. Загледа как четирима пациенти нахълтаха в съседната стая и извлякоха оттам главен санитар Громек. Съпротивата му бе силно затруднена от омотаните около глезените му панталони, от които той се мъчеше да се освободи.

Лудите бяха решили да убият първо Громек, за да може Мийтярд ясно да разбере какво му предстои — така той щеше да вкуси в този живот частица от онова, което го очакваше до края на вечността в следващия.

Ужасът може да направи човек или слаб, или невероятно силен. Като освободи единия си крак от панталоните, Громек успя да намери достатъчно опора, за да се заклатушка през отделението, въпреки вкопчените в него мъже, и да стигне до заключената врата, крещейки за помощ. Лудият, който бе увил ръка около гърлото му, моментално я премести върху устата му и заглуши виковете достатъчно, за да може всеки минаващ наблизо да си помисли, че това е просто някой буйстващ пациент. Сякаш газейки срещу течението на бърза река, петимата се затътриха през отделението. Още двама се вкопчиха в нозете на Громек, докато накрая силата, вдъхната от ужаса, го напусна и той рухна на пода. Решени да го отдалечат от вратата и да го върнат до мястото, където другите държаха Мийтярд, те затеглиха Громек по централната пътека. В това време Кевин Мийтярд високо, но спокойно изброяваше какво ще стори с нападателите си, когато се освободи:

— Ще ви натикам обратно в цепката на майка ви. Ще ви пикая в гърлата. Ще ви еба в ушите.

Щом домъкнаха Громек до него, мъжете надигнаха Мийтярд да седне с гръб към стената, така че да вижда добре смъртта на санитаря.

Останали без кухненския нож, лудите трябваше да преразгледат плана си. Естествено, всичко в отделението, което би могло да послужи за оръжие, бе отстранено — но макар че краката на леглата бяха грижливо завинтени към пода, пациентите бяха успели да развинтят един от тях. Докато Громек още се бореше, със сумтене и пъшкане, един от лудите го сграбчи под брадичката и дръпна главата му назад, така че двама от другите да притиснат крака от легло върху оголеното му гърло. Дълбоко от гърдите на Громек се изтръгна страшен приглушен писък, щом осъзна какво ще правят. Ужасът отново му вдъхна неестествени сили и затова, а също и заради шуртящата по лицето му пот, успя да се изплъзне от хватката на мъжа, държащ го под брадичката. Последваха още два опита, докато наблюдаващият всичко Мийтярд продължаваше да сипе заплахи за страшна мъст: „Ще ви сдъвча сливите и ще ви ги навра в гъза“. Но дори той притихна, когато шията на Громек беше извита назад и кракът на леглото бе опрян в трахеята му. От двете му страни бе коленичил по един мъж. Не стана бързо. Съпътстващите звуци не бяха от този свят — влажно давене и хрущене от смазването на дишаща плът. Кейл се беше втренчил в ръцете на Громек, които пърхаха и потръпваха във въздуха; един от пръстите му сочеше и се размахваше, като че ли гълчеше някое дете. След цяла вечност треперещите ръце се изпънаха за момент, а после изведнъж се отпуснаха на пода. Коленичилите луди продължиха да стоят така още цяла минута, после се изправиха бавно. Погледнаха към Кевин Мийтярд, който седеше прикован с гръб към стената.