Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

Тя имаше нужда от една бира, за да остане тук до него, защото се страхуваше, че ще направи или ще каже нещо глупаво, а ако пийне малко алкохол, грешката няма да е нейна, нали? Но тъкмо се канеше да отвори уста да го убеждава, когато Майкъл излезе от кухнята с пакетче чипс със сирене. Шейн грабна цяла шепа и ги напъха в устата си.

— Клеър иска бира — промърмори той с пълна уста.

— Клеър трябва да си ляга — каза Майкъл и се отпусна на дивана. — Отмести се, човече. Не те харесвам чак толкова.

— Задник. Вчера каза друго.

— Цуни ме.

— Искам още една бира.

— Не ти се полага. Това е подарък за моя рожден ден, не за твоя.

— О, това е подло. Ти наистина си задник и точно заради това съвсем ще те разбия.

— Мечти, мечти — Майкъл погледна Клеър. — Още ли си тук? Няма бира за теб. Няма да покварявам непълнолетна.

— Но и ти си непълнолетен — изтъкна тя. — Поне що се отнася до бирата.

— Да, и знаеш ли какво? — Шейн скочи. — Много по-гадно е да си възрастен, който е убил някого, от това да искаш една бира. Всички са задници.

— Сериозно, човече, много бързо те хвана. Само от три бири? Приятелката ми от гимназията носеше повече на пиене.

— Твоята приятелка от гимназията… — Шейн рязко спря, без да довърши изречението, и целият се изчерви. Каквото и да е било, не ще да е било хубаво. — Клеър, изчезвай от тук. Изнервяш ме.

— Задник! — озъби се тя и тръгна по стълбите, преди да я улучи с възглавницата, която бе грабнал. Възглавницата се удари в стената зад нея и падна в подножието на стълбите. Тя се смееше, но спря, когато на най-горното стъпало сянка препречи пътя й към коридора.

Ева. И Миранда, която изглеждаше по-шантаво от всякога.

— Миранда си тръгва! — извика Клеър към дневната. Което не беше добро хрумване, защото Ева изглеждаше разстроена, а Шейн беше пиян и щеше да позволи на някакво изперкало хлапе, което се вълнува от вампири, да си отиде вкъщи само.

— Миранда няма да си ходи — каза Ева и затропа надолу по стълбите, а Миранда се носеше след нея като черно-бял призрак. — Миранда ще прави сеанс.

На долния етаж в дневната тя чу Майкъл да казва с искрен ужас:

— О, по дяволите!

Ева бе толкова настоятелна, че дори Шейн, на три бири, не можа да й откаже. Майкъл не каза нищо, просто наблюдаваше Миранда с поглед, доста ясен за човек, изпил същото количество бира като Шейн. Докато Ева разчисти масата и постави една черна свещ в средата, Клеър нервно кършеше ръце, като се опитваше да привлече вниманието на Майкъл. Когато успя, тя само с помръдване на устни попита: Какво ще правим?

Той сви рамене. Значи нищо, помисли тя. Е, все пак само Ева вярва на тези неща. Предполагаше, че това няма да им навреди.

— Добре — каза Ева и настани Миранда на един стол в края на масата. — Шейн, Майкъл, Клеър — сядайте.

— Това са глупости — каза Шейн.

— Моля те. Просто го направи. — Ева изглеждаше напрегната. И изплашена. Каквото и да са правили с Миранда с картите Таро в стаята й, то наистина я бе разтревожило. — Направете го заради мен.

Майкъл седна на стола в другия край на масата, колкото се може по-далеч от Миранда. Клеър седна до него, а Шейн се настани от другата му страна, като остави Ева и Клеър най-близко до Миранда, която така трепереше, сякаш щеше да получи припадък.

— Хванете се за ръце — нареди Ева и взе лявата ръка на Миранда, после хвана Шейн за дясната. Тя погледна Клеър, която я последва като хвана Миранда за другата ръка и взе ръката на Майкъл. Останаха само Шейн и Майкъл, които се спогледаха и свиха рамене.

— Какво пък толкова — каза Майкъл и хвана ръката на Шейн.

— О, боже, момчета, не проявявайте хомофобията си. Не става въпрос за вашата мъжественост, а за…

— Мъртъв е! Виждам го!

Клеър се стресна, когато Миранда направо изкрещя. Всички около масата замръзнаха. Дори Шейн. А после едва сдържаха налудничавото си желание да се изкикотят… Клеър го направи, а виждаше как се тресат и раменете на Шейн. Ева прехапа устни, в очите й се появиха сълзи.

— Някой е умрял в тази къща! Виждам го, виждам тялото му да лежи на пода… — Миранда изстена и се замята на стола си, като се въртеше насам-натам — Не е свършило. Никога не свършва. Тази къща няма да позволи да свърши.

Клеър не се сдържа и погледна Майкъл, който гледаше Миранда със студени и присвити очи. Стискаше здраво ръката на Клеър. Когато тя понечи да каже нещо, той я стисна още по-силно. Добре. Ще мълчи.

Миранда обаче не млъкваше.

— Има призрак в тази къща! Един тревожен дух!