Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Ти си я пуснал? Мислех, че я мразиш?

— Не можех да я оставя навън, нали? Все пак е от плът и кръв. Освен това ти е приятелка.

От погледа, който Ева хвърли на Шейн, излизаше, че „приятелка“ е доста пресилено.

Миранда се усмихна на Шейн леко налудничаво. Хубава работа, помисли си Клеър, подразнена и отвратена, като продължаваше да се опитва да попречи на избухването на грандиозен скандал. Момичето бе високо и слабо, кльощавите й крака стърчаха от късата черна кожена пола. Бе силно гримирана, с дежурната боядисана черна коса, късо подстригана около продълговатото бледо лице. На китките и около врата й с маркер бяха нарисувани размазани кръстове.

Миранда изведнъж се обърна и погледна към тавана. Ужасена, закри устата си с ръце, а Клеър забеляза, че червилото й не се размаза.

— Тази къща — възкликна тя. — О, боже! Толкова е необикновена. Не усещате ли?

— Мира, ако искаше да ме предупредиш за нещо, можеше да се обадиш — рече Ева и я поведе към дневната. — Сега трябва да мислим как да те върнем вкъщи. Честно, нямаш ли малко ум в главата? Не си чак толкова глупава!

Когато Миранда седна на дивана, Клеър забеляза на врата й още нещо — синини. А по средата се виждаха две незараснали червени дупчици. Ева също ги забеляза, примигна и погледна първо Шейн, след това Клеър.

— Мира — запита тя внимателно и извъртя брадичката й на една страна. — Какво ти се е случило?

— Нищо — сопна се Миранда. — Всичко. Наистина трябва да опиташ. Точно както си го представях, и за миг виждах, наистина виждах…

Ева я пусна, сякаш се бе опарила.

— Позволила си на някой да те ухапе?

— Само на Чарлс — каза Миранда. — Той ме обича. Но Ева, трябва да ме изслушаш, сериозно е. Опитах да звънна, но никой не отговори, и тъй като бях сънувала този ужасен сън…

— Мислех, че става въпрос за видение — обади се Шейн.

Бе последвал Клеър в стаята и сега стоеше до нея със скръстени ръце. Тя почувства как от близостта му част от гнева и напрежението й се изпаряват, макар той да не я гледаше. Да, Клеър, мечтай си. За него си като мебел. Може би ти трябват някое курвенско червило и малко подплънки в сутиена.

— Остави я, Шейн, преживяла е нещо ужасно… — Ева изведнъж се сети със закъснение, че и Шейн го чакаше това, което Миранда бе преживяла, ако не успеят да анулират сделката с Брандън. — Добре, видението. Какво видя, Мира?

— Смърт. — Миранда изрече думата с тихо задоволство, като се наведе напред и се залюля. — О, той се съпротивляваше, не го искаше, не искаше подаръка, но… имаше кръв. Много кръв. И издъхна… точно тук. — Тя протегна ръка и посочи едно място на покрития с килим под.

Клеър осъзна, че момичето говори вероятно за Майкъл и я обзе ужас.

— За Шейн ли говориш? Бъдещето на Шейн ли виждаш? — попита Ева. Звучеше изплашено, но пък бяха преживели ужасяваща вечер. И си бе в реда на нещата да се тревожи за Шейн.

— Тя не може да предсказва бъдещето — заяви Шейн категорично. — Измисля си някакви глупости. Нали, Мира?

Миранда не отговори. Тя изви глава и пак погледна към тавана. Клеър бе обзета от страховито усещане, като осъзна, че Миранда гледа точно към мястото, където се намираше тайната стая. Знаеше ли за нея? Как бе научила?

— Къщата — повтори тя. — Тази къща е толкова необикновена. Някак не се връзва, да знаете.

По стълбите се чу скърцане, Клеър вдигна поглед и видя, че Майкъл слиза при тях, бос, както винаги.

— Да — каза той, — това не е единственото, което не се връзва. Ева, какво прави тя тук, по дяволите?

— Не питай мен! Шейн я е пуснал.

— Здравей, Майкъл — рече разсеяно Миранда. Продължаваше да се взира в тавана. — Тази е нова. — Тя посочи Клеър.

— Да. Това е Клеър. — Не й се бе притекъл на помощ, когато изпищя, и Клеър се зачуди защо. Може би не искаше да се вижда с Миранда, напълно го разбираше. Ако говорим за откачени и странни… дори Ева не бе сигурна как да се държи с нея.

Сети се, че не бе чул зловещото описание на Миранда за смъртта му. Може би така бе най-добре.

— Клеър — прошепна Миранда и внезапно я погледна. Имаше бледосини, много странни очи. Сякаш виждаха през нея. — Не, не е тя. Не е заради нея. Нещо друго е. Има нещо необикновено в тази къща. Нещо нередно. Трябва да гадая на карти.

— Какво, по дяволите? — запита Шейн. Миранда сграбчи ръката на Ева, скочи и на практика я завлече до стълбите. — Е, това вече е прекалено. Ева?

— Хм, спокойно, всичко е наред — извика Ева, докато Миранда едва не изтръгна ръката й от рамото. — Просто иска да гледа на карти Таро или нещо такова. Всичко е наред. Ще я върна скоро. Минутка!