Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Тревожен дух? — шепнешком повтори Шейн. — Това да не е любезната фраза за вбесен? Нали знаеш, нещо като немъртвия американец?

Миранда отвори очи и намръщено го погледна.

— Някой вече е умрял — обяви тя. — Точно тук. Точно в тази стая. Духът му обитава това място и е силен.

Всички се спогледаха. Майкъл и Клеър избягваха да се погледнат в очите, но Клеър почувства как не й достига въздух и сърцето й бясно препуска. Тя говореше за Майкъл! Знаеше ли? Как е възможно?

— Опасно ли е? — попита Ева напрегнато.

Клеър едва не се задави.

— Не мога да кажа. Много е мрачно.

Шейн рече:

— Така! Мъртвец се разхожда, но не можеш да кажеш дали е опасен, защото е мрачно? Нещо друго?

Клеър отново трябваше да сподави напушилия я смях. Лицето на Миранда се изкриви в мъчителна и неприятна гримаса.

— Пожар — каза тя. — Виждам пожар. И някой, който пищи в пламъците.

Шейн дръпна ръцете си от Ева и Майкъл, блъсна стола си назад и каза:

— Добре, стига толкова. Аз напускам. Организирайте си екстрасенските забавления другаде.

— Не, чакай! — каза Ева и го сграбчи. — Шейн, чакай, тя видя същото и в картите…

Той се дръпна.

— Тя вижда, каквото ти искаш! А вниманието й доставя удоволствие, в случай че не си забелязала! И е гадже на вампир!

— Шейн, моля те! Поне я чуй!

— Чух достатъчно. Кажи ми кога искате да започнете с почукването по масата и със спиритическата дъска — те са много по-забавни. Можем да извикаме десетгодишни да ни покажат как става.

— Шейн, чакай! Къде отиваш?

— Лягам си — сопна се той и пое по стълбите. — Лека нощ.

Клеър още държеше ръката на Майкъл и тази на Миранда. Тя пусна и двамата, бутна стола си и тръгна след него. Чу вратата му да се затръшва, преди да стигне последното стъпало, затича се по коридора, после заудря с юмрук по вратата. Не последва отговор, отвътре не се чуваше никакво движение.

Тогава забеляза, че картината на стената в коридора бе накриво и я премести, за да погледне копчето под нея. Нима бе…?

Ами да!

Поколеба се за момент, после натисна копчето. Част от отсрещната стена на коридора се отвори и от там лъхна студен въздух. Тя бързо се вмъкна вътре, дръпна вратата след себе си и тръгна по стълбите.

Шейн лежеше на дивана, преметнал крака върху страничната дървена облегалка, и бе закрил очите си с ръка.

— Върви си — каза той. Клеър приседна на дивана до него, защото гласът му не звучеше добре. Той бе тих и малко задавен. Ръката му трепереше. — Сериозно говоря, Клеър, върви си!

— Когато ме видя за пръв път и аз плачех. Не трябва да се срамуваш.

— Не плача — каза той и отмести ръката си. Не плачеше. Очите му бяха искрящи, сухи и гневни. — Не мога да понасям да се преструва, че знае. Тя бе приятелка на Лиса. Ако наистина е знаела, трябваше да се постарае повече.

Клеър прехапа устни.

— Искаш да кажеш, че тя… — дори не можа да го изрече. Искаш да кажеш, че се е опитвала да ти каже? Но той не би могъл да си признае, ако наистина му бе казала. Ако я бе послушал… може би сестра му нямаше да е мъртва.

Не, Клеър не би могла да изрече това. И той не би искал да го чуе.

Вместо това тя просто се протегна и хвана ръката му. Той се загледа в сключените им пръсти, въздъхна и затвори очи.

— Пиян съм и съм ядосан. Точно сега не съм най-добрата компания. Боже, родителите ти ще убият всички ни, ако разберат нещо.

Тя не каза нищо, защото си беше абсолютно вярно. А и не искаше да мисли за това. Просто искаше да си седи тук в тихата спокойна стая, в която времето бе спряло, и да бъде с него.

— Клеър? — Гласът му бе по-тих и леко сънлив. — Не го прави пак.

— Какво да не правя?

— Не излизай навън, както тази вечер. Не и през нощта.

— Няма, ако и ти не го правиш.

Той се усмихна, но не отвори очи.

— Да не излизам на срещи? Какво е това, къщата на Биг Брадър? Все пак не се върнах в Морганвил да се крия.

Любопитството й изведнъж се събуди.

— Защо се върна?

— Майкъл. Казах ти. Той ме извика и аз дойдох. Заради това, което направи за мен. — Усмивката на Шейн изчезна. Вероятно в момента си спомняше как Майкъл не отговори на телефонните му обаждания и не дойде в болницата. Не го подкрепи.

— Не е само това — каза тя. — Иначе досега да си изчезнал нанякъде.

— Може би — въздъхна Шейн. — Зарежи това, Клеър. Не ти трябва да разследваш всички тайни тук. Не е безопасно.

Тя се сети за Майкъл. За погледа, който хвърли на Миранда по време на сеанса.

— Да — съгласи се тя. — Не ми трябва.