Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

Говориха с часове, нищо съществено, — но със сигурност не за вампири, за умиращи в пожар сестри, или пък за виденията на Миранда. Шейн се потопи в теми, които Клеър определяше като класика за момчетата: спорове по въпроса дали Супермен може да победи Батман (класическия Батман или лошия Батман?), филми, които харесват, филми, които мразят. Клеър го пробва на тема книги. Бе пренебрегнал класиците, но кой ли ги чете? (Тя ги четеше, но си беше особнячка.) Падаше си по страшни истории. По това също си приличаха.

В малката стая времето сякаш беше спряло. Разговорът вървеше леко, непринудено, като постепенно замираше, а минутите и часовете се нижеха. Започна да й се доспива, стана й студено и тя придърпа едно вълнено одеяло от облегалката на стола до нея, зави раменете си и бързо заспа на пода, подпряла гръб на канапето, където лежеше Шейн.

Събуди се рязко, когато канапето изскърца, и осъзна, че Шейн става. Той примигна, прозя се, приглади косата си, (която придоби много забавна форма) и си погледна часовника.

— О, боже, рано е — изпъшка той. — По дяволите. Е, поне първи ще се пъхна в банята.

Клеър скочи на крака.

— Колко е часът?

— Девет — каза той и отново се прозя.

Тя се пресегна през Шейн, натисна скритото копче, втурна се край него към вратата, като по пътя се сети да хвърли одеялото.

— Хей! Пу първи в банята! Сериозно говоря!

Не се притесняваше толкова за банята, колкото за това да не я хванат. Все пак бе прекарала цялата нощ с момче. Момче, което бе пило. Сети се, че всичко това бе и нарушение на правилата в къщата и Майкъл ще откачи, ако разбере. Може би… може би Майкъл бе твърде погълнат от онова, което Миранда разказа, за да се тревожи за тях двамата, а трябваше да признае, че Миранда знаеше точно за какво говори.

Но не и точно за кого става въпрос.

Е, Майкъл отново бе станал безтелесен в светлината на настъпващия ден, така че поне можеше да не се тревожи, че ще налети на него. Но трябваше да реши какво ще прави със занятията. Това бе най-лошата учебна седмица през живота й и тя усещаше, че положението няма да се оправи, ако не вземе бързи мерки. Шейн бе сключил сделка с дявола, струваше си да се възползва от нея, докато не намери начин да я отмени. Моника и момичетата й нямаше да я преследват, не и със смъртоносна цел. Така че нямаше причина да не си замъкне задника на занятия.

Тя грабна дрехите си и се шмугна в банята точно когато Шейн, който все още се прозяваше, се измъкна от тайната стая.

— Аз първи заплюх да ползвам банята! — каза той и почука на вратата. — Първи! Мамка му, момичетата никога не спазват правилата…

— Извинявай, но трябва да отида на занятия! — Тя пусна душа и съблече старите си дрехи за отрицателно време. Наистина трябваше да си изпере джинсите, а и й бе останал само един последен чифт чисто бельо.

Клеър се мушна под душа и бързо излезе от там, като се надяваше водоустойчивата превръзка на гърба й да издържи (и тя наистина издържа). След по-малко от пет минути вече се опитваше да придаде обем на мократа си коса, мушна се край Шейн задъхана и забързана, грабна раницата си и натъпка книгите вътре.

— Къде, по дяволите, си тръгнала? — запита я той от вратата.

Сега не звучеше сънливо. Тя закопча ципа на раницата, метна я на рамото, което не я болеше, и се обърна към него, без да отговаря. Той се бе облегнал на рамката на вратата, с кръстосани ръце и наклонена глава.

— О, сигурно се шегуваш. Какво искаш, да умреш ли? Наистина ли искаш да те блъснат и пак да полетиш по стълбите?

— Ти сключи сделка. Те няма да ме преследват.

— Не бъди глупава. Остави това на специалистите. Наистина ли мислиш, че не могат да измислят нещо и да заобиколят сделката?

Тя тръгна към него, като го гледаше в лицето. Изглеждаше страшно висок. И едър, и й пречеше.

А на нея не й пукаше.

— Ти сключи сделка — каза тя — и аз отивам на занятия. Моля те, махни се от пътя ми.

— Моля те? По дяволите, момиче, трябва да се научиш как да се вбесяваш или…

Тя го блъсна. Беше глупаво и той бе достатъчно силен, за да не помръдне, но елементът на изненада бе в нейна полза и това го накара да отстъпи няколко крачки. Бе вече на вратата и излизаше с обувки в ръка. Нямаше намерение да спира и да му дава друга възможност да се грижи за нейната сигурност и удобство.

— Хей! — Той я хвана, сграбчи я за ръката и я завъртя. — Нали каза, че няма…

— През нощта — отвърна тя и се обърна, за да слезе по стълбите. Той я пусна… и тя се подхлъзна. За един ужасяващ миг загуби равновесие, залитна на ръба на стълбите, после топлите ръце на Шейн я хванаха през раменете и я спряха.