Джардир усещаше любовта и сластта, които съпругата му излъчваше, и се подготви. Надяваше се да му прости.
– Пар’чинът е жив – рече той, без да се замисли, и остави думите да увиснат между тях.
Иневера се надигна моментално и цялата топлина и изкусителност в аурата й се изгубиха.
– Това е невъзможно. Каза ми, че си го улучил с копието си между очите.
Джардир кимна.
– Да, с тъпия край на копието. Когато го изхвърлихме на дюните, беше жив.
– Бил е какво ?! – Последната дума бе толкова свиреп крясък, че Джардир се почуди дали хората , които приглушаваха звуците от покоите им, не са се спукали. Тя се надигна плавно с безизразен поглед, разширила ноздри, дръпнала устна нагоре. Яростта в аурата й бе ужасяваща, като пейзаж оттатък ръба на нийската бездна.
– Казах ти, че няма да убия приятеля си – каза Джардир. – Взех му копието, но се смилих над пар’чина и го оставих сам, да посрещне нощта и да умре прав като шарум в лапите на алагаите .
– Смилил си се? Заровете, Ахман. Заровете показаха, че няма да заемеш мястото си, докато той не загине. С колко хиляди живота ще платим за тази „милост“?
– Да заема мястото си? – попита Джардир. Думите разбудиха някакъв спомен и той се разрови из ума си с помощта на короната. – Разбира се. Пар’чинът е.
– Моля?
– Когато ми каза, че само аз имам потенциала да съм Избавителя, излъга ме. Мислех, че криеш някой наследник, но е бил пар’чинът , нали? Заровете заповядали ли са изобщо да го убия, или си била ти?
Нямаше нужда тя да отваря уста, за да си проличи истината.
– Няма значение – рече той. – Жив е и ме предизвика на Домин Шарум . Вече приех.
– Полудял ли си? – изфуча Иневера. – Приел си, без дори да хвърля заровете?
– Бездната ги взела твоите зарове! – отсече Джардир. – Това е иневера . Или съм Избавителя, или не съм. Алагай хората не са по-различни от тефтерите на Абан, инструменти за догадки.
Иневера просъска и Джардир разбра, че е прекалил. Тя нерядко го лъжеше за значението им, но в сърцето й заровете бяха гласът на Еверам.
– А и може да са били прави онзи път – отстъпи той. – Може би пар’чинът е наистина Шар’Дама Ка. Шарумите в Лабиринта го последваха без думи, когато за пръв път използва Копието на Каджи. За това копие той проля кръвта си, рискува живота си. Копие, с което уби Едноръкия, най-могъщия демон, познат на Красия, причината за смъртта на хиляди дал’шаруми . Той откри свещения град на Каджи, не аз.
– Ти си наследникът му – рече Иневера.
Джардир сви рамене.
– Каджи се е женил и за севернячки, когато е покорявал зелените земи. Виждал съм кръвта му в места като Хралупата. След три хиляди години синът на Джеф може да е също толкова наследник на Каджи, колкото и аз. Може би ролята ми в плана на Еверам е била просто да му докарам обединените красиански множества и после да умра.
Иневера скочи от леглото и го прегърна.
– Не. Отказвам да повярвам.
И наистина отказваше. Джардир виждаше как волята й пречи на самата идея да покълне в ума й.
– Ти си. Трябва да си ти.
Джардир я прегърна и кимна.
– И аз мисля така. Но трябва да съм сигурен. Можеш ли да разбереш, моя дживах ка ? Трябва да е вярно, инак кръвта в краката ми е била за нищо.
Трийсет и втора глава - Домин Шарум
333 г. Сл. З. Есен
– Кажи ми пак откъде знаеш, че не е клопка? – попита Тамос отново, когато оставиха контингента от дървари и Дървени войници, за да поемат по стръмния скален склон. Зад графа яздеха Лийша и Уонда, следвани от Роджър и Аманвах, Гаред – най-отзад. Рена беше отляво на Арлен, графът – вдясно.
– Съгледвачите ти сами потвърдиха, че горе са само осем души, сред които жена и старец – каза Арлен.
– Може би другите се укриват – отвърна Тамос. – Съгледвачите казват, че имат и цял отряд на малко повече от километър южно оттук.
Арлен посочи извисяващата се скала. Нагоре водеше само една тясна пътечка, а канарите бяха голи и студени.
– И къде ще се скрият останалите, Ваше Височество? От небето ли ще се изсипят?
Тамос се намръщи и Арлен осъзна, че струва на мъжа твърде много достойнство пред Лийша, Гаред и останалите. Ако това продължаваше, Тамос щеше само да пречи все повече и повече, ако и само от усилие да демонстрира сила.
– Познавам Ахман Джардир, Ваше Височество – каза Арлен, – по-скоро ще се хвърли от скалата, отколкото да наруши правилата на Домин Шарум.
Читать дальше