Питър Брет - Дневната война

Джардир присви очи.

Лийша пристъпи напред, без да чака ничие разрешение, а миг по-късно я последва и Аманвах. Джардир отведе Лийша по-далеч от останалите. Когато се отделиха достатъчно, той понечи да я прегърне.

– Обещана моя, колко ми липсваше докосването ти...

Лийша се отдръпна.

– Какво значи това? – попита той. – Последния път насаме споделихме повече от проста прегръдка.

Лийша кимна.

– Но сега не сме насаме и не е моментът, Ахман. Няма да ме маркираш като куче. Вече отказах на предложението ти.

Джардир се усмихна.

– Засега да.

– Не, не засега. Легнах си с теб, да, но не съм твоя собственост и никога няма да се омъжа за теб. Дори да се разведеш с всичките си съпруги, да си вземеш армията и да се върнеш в Пустинното копие. Дори да избиеш всички благородници в Свободните градове и да се обявиш за крал на Теса. Никога.

– И затова ли ме предаде? Воинът, когото си отровила, успя да стигне до мен с писмото на Аманвах. Знам какво си правила по обратния път.

Гневът на Лийша сякаш се поуталожи. Той очакваше да започне да се оправдава, но вместо това тя издиша облекчено.

– Слава на Създателя – прошепна.

– Това радва ли те? – попита той объркан.

– Нямам хладнокръвието на дама’тинга , когато опре до отровителство – каза Лийша. – А и никого не съм предала, просто предупредих народа си за намеренията ти.

Тя присви устни и продължи:

– И като говорим за отрови и предателство, в писмото си дъщеря ти пише ли как се опита да отрови мен с чернолист още в Двореца на огледалата? Или как съпругата ти нареди да ме отвлекат и пребият след нощта, когато се любихме за пръв път?

Лицето на Джардир изтръпна. Хвана я за дланите, за да долови аурата й дори под светлината. Надяваше се да открие лъжа в думите й, ала усети само истина. Изпълни го гняв, но тогава долови и друго и всичко излетя от главата му.

– Носиш дете!

Лийша окръгли очи.

– Моля? Не е вярно.

Джардир нямаше нужда да проучва аурата й. Лъжата се отразяваше ясно в очите й. И тя като него усещаше новия живот, който пулсираше в ритъма на нейната жизнена енергия.

Джардир я сграбчи за ръката и стисна толкова силно, че тя трепкаше и охкаше, докато той я влачеше след себе си малко по-надолу по склона, в сянката на скалния отвес.

– Не ме лъжи. Този жалък зеленоземец ли... – Той се взря по-внимателно в нея в здрача и позна детето в нея. – Не, мое е. Мое е, а ти го позориш, като мърсуваш с това принцче от чините . Нима смяташ, че ще позволя на този или на когото и да било да ми попречи да обявя своето за свое? Ще нахраня псетата с топките му. Ще...

– Няма да правиш нищо. – Лийша рязко отскубна ръка от него, а с другата отбранително покри корема си. – Детето не е твое, Ахман! Аз не съм твоя! Човешки същества сме и не принадлежим никому. Ето в това се проваляш отново и отново, ето затова хората никога няма да се преклонят пред теб по своя воля. Не може да притежаваш хора!

– Сучеш думи като кхафит , за да отречеш това, което и ти знаеш, че е справедливо. Нима ще лишиш детето от възможността да опознае баща си?

Лийша се засмя рязко, хапещо. Аурата й се изпълни с презрение и го заболя да види, че е насочено към него.

– Имаш над седемдесет деца, Ахман, и ги разменяш и търгуваш с тях като с каци пиво. Колко от тях познаваш наистина?

Джардир се поколеба и аурата на Лийша грейна победоносно. Усмихна му се подигравателно.

– Кажи ми имената на всяко от тях и ще те взема тук и сега.

Джардир скръцна със зъби и изпука с кокалчетата на ръката си, за да не я свие в юмрук.

Затова, значи, миришеше различно . Арлен изръмжа дълбоко, докато наблюдаваше Джардир и Лийша, а ушите му долавяха всяка дума. Наруга се наум. Отдавна щеше да го види, ако просто я беше познал , както всекиго другиго.

Трябваше да ми каже , помисли си. Никога нямаше да я доведа, ако знаех. Затова не ми каза. Ако се разчуе, всичко заминава в Ядрото.

Не за пръв път се запита на чия страна е онази жена.

– Не беше ли казал, че няма нищо между теб и Лийша Пейпър – каза Рена и рязко го изтръгна от самовглъбението.

Арлен й хвърли поглед, а след това го върна към Лийша и Джардир. Напрегна се, когато Джардир я сграбчи за ръката.

– Не значи, че искам да я гледам как се натиска с онзи, дето хубавичко се постара да ме убие.

Рена изсумтя.

– Нищо в плана не ти пречи да го понагазиш, преди да приключиш.

– Точно това ще направя – каза Арлен и направи крачка напред. – Край на приказките, Джардир! Дойде часът да отговаряш за деянията си!