Питър Брет: Дневната война

Джардир пусна ръката на Лийша.

– След това ще поговорим още.

– Само ако победиш, Ахман – отвърна Лийша.

Думите го нараниха дълбко, но той прегърна чувството и го изтласка, като се обърна и закрачи към пар’чина в средата на платото. Слънцето още къпеше всичко, както и щеше да бъде, докато не се скрие изцяло зад хоризонта. Коронният му взор угасна, когато излезе изпод сянката на скалата.

Свидетелите се подредиха в полукръг, а зад гърбовете на двамата беше ръбът на платото. Предизвикателството беше простичко. Щяха да се бият в пръстена, докато един от тях не се предадеше или не паднеше от скалата. Разрешаваха им се само копия и шарусахк , така че и двамата вдигнаха ръце, за да бъдат претърсени – синът на Джеф от Шанджат, а той самият от Гаред.

– Не се обиждай – рече великанът, докато го потупваше.

– В очите ми честта ти е безпределна, сине на Стив – отвърна Джардир.

Острият му слух долови думите на Шанджат до сина на Джеф.

– Трябва да благодариш за милостта, която ти показа господарят ми, пар’чин .

– А ти трябва да благодариш, задето не се сърдя на нечии кучета, задето хапят, когато ги насъска господарят им.

Шанджат се озъби сардонично.

– Шар’Дама Ка ще довърши започнатото, пар’чин . Нямаш надежда срещу него.

– Защо тогава криеш нож в ръкава си? Използвай го, ако смееш.

Воинът се напрегна и Джардир видя, че пар’чинът говори истината.

– Шанджат! – извика незабавно и прекрати разговора, преди шуреят му да го посрами. – Ела при мен!

Когато помощниците им се отдръпнаха, Джардир и пар’чинът си се поклониха под прецизен ъгъл за точно определено време, за да са равни в очите на Еверам преди началото на схватката.

– Дойдох, както и поиска от мен, сине на Джеф – каза Джардир. – Изречи обвиненията си, та да ги чуят всички тук и също Всемогъщият Еверам, от когото произтича цялата справедливост на света.

– Копието в ръцете ти не е твое – каза пар’чинът . – Рискувах собствения си живот, за да го извадя на бял свят отново, и го показах първо на теб, на своя брат в шарака , за да споделим силата му. Но това не ти стигна. Още щом разбра, че копието е истинско, ти се надума със своите да ми го откраднеш и ми устрои засада на свещената земя на Лабиринта. Хората ти ме пребиха, след това ти ми взе копието и ме хвърлихте в демонска дупка, за да умра.

И от двете страни хората си зашушукаха, но Джардир не им обърна внимание и позволи на пар’чина да продължи. Твърде дълго потулваше тези тегоби. Нека всичко излезе на бял свят и да се свършва.

– Когато убих пясъчния демон и се измъкнах от дупката, казах ти, че ще трябва сам да ме убиеш – рече пар’чинът . – Вместо това избра да ме повалиш в несвяст и да ме оставиш да умра сред дюните. Трябва да си предполагал, че ще последва това сега.

Джардир кимна.

– Истината говориш, пар’чин . Не отричам нищо от описаното, но отричам да е било престъпление. Не е кражба да вземеш своята собственост от крадеца , който се е сдобил с нея, без да има право.

Пар’чинът се засмя.

– Твоята собственост, така ли? Открих копието на стотици километри от теб, на място, където никой не бе стъпвал от хиляди години!

– Каджи е мой предтеча – отвърна Джардир безизразно.

Синът на Джеф изпръхтя подигравателно.

– Историите ви са верни поне за това: имал е хиляди деца къде ли не. Той е „предтеча“ на всякакви пастирчета и козарчета, които се сношават със стадата си оттук до планините на Мливари.

– Само че ние, красианците, запазихме думите и традициите му, пар’чин – рече Джардир. – Градът Анокх Слънце ни е свят. Ти си проникнал вероломно в него и си откраднал съкровищата му.

– Поробваш живи градове, а се опитваш да ме убиеш за престъпление срещу един мъртъв? – почти извика пар’чинът . После присви очи. – Откъде имаш тази корона, стари приятелю? Каква част от святия ви град си попилял „вероломно“, за да я намериш?

Пръстите на Джардир потръпнаха, изстинали – разбира се, армията му бе обърнала всеки камък в града, докато народът му се изселваше от пустинята. Само че пар’чинът нямаше как да го знае...

Ала синът на Джеф се усмихна, сякаш прочел мислите му.

– Върнах се там, приятелю, видях какво сте оставили. Отнесох се към вашата светиня много по-почтително от вас, принесох тайните й пред теб в знак на мир и братство. Дори ти предложих да те отведа. А твоят поход какво донесе на света? Насилие, грабежи, убийства.