Питър Брет - Дневната война

– Моля те, недей – предупреди го новодошлият и посочи към Абан с копието си. Гласът му умишлено дрезгавееше, но звучеше някак познато. – Колкото повече хора повикаш, толкова по-вероятно е някой да пострада сериозно. – Погледна Абан толкова съсредоточено, че кхафитът потръпна. – И те уверявам, няма да съм аз.

Абан преглътна бавно, ала кимна и бавно вдигна ръце.

– Кой си ти? Какво искаш?

– Абан, верни ми приятелю. – Дрезгавината бе изчезнала. – Не познаваш ли любимия си глупец? Не за пръв път ме виждаш в черното на шарум .

Кръвта на Абан сякаш спря в жилите му.

– Пар’чин?

Мъжът кимна леко. Един от наблюдателите простена и се опита да подгъне коляно, за да се изправи. Другият вече се бе полунадигнал, залитайки.

– Вън, и двамата – рязко им нареди Абан. – Ще ви удържа платата за тази седмица за некомпетентността ви. Чакайте отвън и се уверете, че никой няма да смути срещата ми с моя приятел.

Мъжете се затътриха навън, а пар’чинът затвори вратата зад тях. Обърна се и махна тюрбана и воала си. Отдолу лъсна бръсната му глава, покрита със стотици татуирани защити. Абан си пое дъх през зъби, но бързо замаскира шока си с гръмък смях и обичайния си поздрав.

– В името на Еверам, радвам се да те видя, сине на Джеф.

– Не изглеждаш изненадан. – Пар’чинът за сметка на това изглеждаше разочарован.

Абан заобиколи бюрото си толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата, и тупна пар’чина по гърба.

– Господарката Лийша намекна, че си жив, сине на Джеф – рече Абан. – Знаех, че този „Защитен“ не може да е друг. Искаш ли коузи?

Отиде до финия сервиз за коузи на бюрото си. Напитката бе все така незаконна в Дара на Еверам, но Абан я бе оставил пред погледите на всички. След случилото се с Хасик кой би гъкнал срещу него? Наля две чашки и поднесе едната на пар’чина.

– Не е отровено, нали? – попита той, докато поемаше чашката.

Въпросът бе смислен. Една от бутилчиците в сервиза наистина бе отровена с наркотик, срещу който Абан всекидневно приемаше антидот. Въпреки това си придаде обиден вид.

– Язвиш ме, приятелю! Защо да ти желая злото?

Пар’чинът сви рамене.

– Достатъчно пообиколих базара, за да разбера това-онова. Говори се, че с Джардир отново делите постеля. Започвам да се чудя дали винаги не е било така, а публичните ви препирни са били просто жонгльорско представление. Започвам да се чудя дали не си ме подлъгал да върна копието, за да може приятелят ти да го открадне.

– Предупредих те – отвърна Абан. – Не може да кажеш, че не съм, пар’чин . Не ти ли казах, че няма да търгуваш с анокхски артефакти? И те предупредих какво би се случило, ако дори само омърсиш със стъпките си свещения град, камо ли ако крадеш от съкровищата му.

– Но ми даде картата.

– Ти я поиска , пар’чин . Честно казано, мислех, че свещеният град е мит и че никога няма да го откриеш. Но ти бях длъжник и ти се отплатих.

Абан направи пауза и продължи:

– Като се замисля, пар’чин , ти не си платил на мен. „Цял товар мулета с бахаванска керамика“, беше ми обещал. Затова ли си дошъл? Най-после да ми се изплатиш?

Пар’чинът се засмя и Абан остана поразен колко му е липсвал звукът. Чукнаха чашки и пиха, а Абан веднага ги напълни отново. Продължиха и след вторите, като мълчаливо се наслаждаваха на присъствието на другия след толкова дълго. Чак когато по устните им оставаше вкусът на канела, преминаха към делата.

– Защо си тук, пар’чин ? – попита Абан. – Не може да не знаеш, че Ахман ще те убие, ако те открие, а сетивата му са много остри.

Пар’чинът махна с ръка пренебрежително.

– Отдавна ще ме няма, докато ме надуши. – Срещна погледа на Абан. – Ще му кажеш ли за срещата ни?

Абан сви рамене.

– Не виждам полза да си мълча, нито пък ще лъжа господаря си.

Пар’чинът кимна.

– Не те и карам. Всъщност искам да му предадеш съобщение от мен. – Извади от робата си навито парче хартия, пристегнато с прост конец. Когато Абан го взе, пар’чинът се усмихна. – Спестих ти усилието да чупиш печати и да изфабрикуваш нов. Джардир, така или иначе, ще познае почерка ми.

Абан се подсмихна и развърза конеца. Писмото на пар’чина бе изискано и красиво както винаги, ала от съдържанието на текста стомахът на Абан се сви. Погледна верния си приятел и поклати глава.

– Не разбираш в какво се е превърнал, пар’чин – рече той. – Не си му равен. Този път те умолявам. Бягай надалеч и не се връщай никога. Бягай и се кълна в брадата на Еверам, че няма и дума да обеля за срещата ни.