Питър Брет - Защитения

Те отново започнаха да се пазарят, Рейджън вдигаше камъните към светлината и хапеше монетите, докато Руско опипваше топовете плат и опитваше подправките. На Арлен, чиято глава се въртеше от бирата, всичко това му беше пълна мъгла. Катрин зад бара подаваше халба след халба на мъжете, но те не показаха признаци да им е повлияло като на Арлен.

— Двеста и двадесет златни слънца, две сребърни луни, верижка и трите сребърни пръстена — каза Руско най-накрая. — И нито медниче повече.

— Нищо чудно, че работиш в тоя пущинак — каза Рейджън. — Сигурно са те изгонили от града за мошеничество.

— Обидите няма да те направят по-богат — отвърна Шопара, уверен, че този път му е стъпил на врата.

— Този път ще мина без печалба — каза Рейджън. — Като си приспадна разходите по пътуването, всяко медниче, от първото до последното, ще отиде за вдовицата на Грег.

— Да бе, Дженя — изрече Руско замислено. — Преди пишеше писмата на неграмотните в Мливари, сред които и моят племенник-идиот. Какво ли ще стане с нея?

Рейджън поклати глава.

— Гилдията не й даде никакво обезщетение за смъртта, защото Грег си умря вкъщи — каза той. — И тъй като не е Майка, ще й откажат много длъжности.

— Лоша работа — каза Руско.

— Грег й остави някакви пари — продължи Рейджън, — макар че никога не е имал много, пък и гилдията пак ще й дава поръчки за писане. С парите от това пътуване ще може да изкара известно време. Е, тя е млада сега, но парите все някога ще свършат, освен ако не се омъжи повторно или не си намери по-добра работа.

— И тогава? — попита Руско.

Рейджън сви рамене.

— Трудно ще си намери нов съпруг, след като вече се е омъжвала и не е могла да роди деца. Няма да стане просякиня, обаче. Моите братя по гилдия и аз сме се заклели да не я оставяме. Някой от нас ще я вземе за слугиня, преди това да се случи.

Руско поклати глава.

— И все пак, да паднеш от търговската класа до слугинската… — той посегна в доста поолекналата торба и извади пръстен с ясен, блещукащ камък. — Погрижи се тя да получи това — каза той, като му подаде пръстена.

Рейджън посегна, за да го вземе, но Руско бързо го дръпна обратно.

— Ще искам съобщение от нея, нали разбираш — каза той. — Знам как си оформя писмата.

Рейджън го погледна за момент и Руско добави:

— Без да се обиждаш.

Рейджън се усмихна.

— Твоята щедрост има повече тежест от обидата — каза той и взе пръстена. — Това ще я държи сита месеци наред.

— Е, да — отвърна Руско грубо, докато събираше останалото в торбата, — но не казвай на никого от местните, че ще си загубя репутацията на мошеник.

— Гроб съм — отговори Рейджън през смях.

— Би могъл да припечелиш още нещо за нея, може би — каза Руско.

— Тъй ли?

— Писмата, дето сме ги приготвили за Мливари, трябваше да заминат още преди шест месеца. Остани ден-два, докато напишем и посъберем още, можеш даже да дадеш да ти продиктуват някое и друго писмо, а аз ще ти платя за това. Със златото беше дотук — изясни той, — но на Дженя все ще й свърши работа някоя бъчва ориз, консервирана риба или брашно.

— Така си е — отвърна Рейджън.

— Мога да намеря работа и за жонгльора — допълни Руско. — Тук на Площада ще намери повече клиентела, отколкото ако прескача от ферма на ферма.

— Дадено — каза Рейджън. — Ама Кийрън ще иска злато.

Руско му хвърли кисел поглед и Рейджън се изсмя.

— Трябваше да пробвам… нали разбираш! — каза той. — Сребро тогава.

Руско кимна.

— Ще взимам по луна на представление и от всяка луна ще задържам по една звезда, а останалите три ще бъдат за него.

— Брей, уж ми каза, че местните нямат пари — отбеляза Рейджън.

— Повечето нямат — отвърна Руско. — Ще им продам луните… да кажем, на цената на пет кредита.

— Значи Руско Шопара обира каймака и от двете страни на сделката? — попита Рейджън.

Шопара се усмихна.

Арлен беше въодушевен по пътя на връщане. Старият Шопар му беше обещал да го пусне да гледа жонгльора безплатно, ако разнесе новината, че утре по пладне на Площада Кийрън ще изнася представление срещу такса от пет кредита или една мливарийска луна. Не разполагаше с много време, с Рейджън сигурно щяха да заварят родителите му готови за път, но беше сигурен, че ще успее да разнесе новината, преди да го дръпнат в каручката.

— Разкажи ми за Свободните градове — помоли Арлен, докато пътуваха. — Колко от тях си виждал?

— Пет — каза Рейджън. — Мливари, Анжие, Лактън, Райзън и Красия. Може да има и други отвъд планините или пустинята, но не познавам някой, който да ги е виждал.