Питър Брет - Защитения

Руско взе халбата му и я напълни отново.

— За Грег — каза той — добър вестоносец и звяр в пазарлъка.

Рейджън кимна, двамата мъже чукнаха чаши и пиха.

— Още една? — попита Руско, щом Рейджън удари с халбата по бара.

— Грег е написал в дневника си, че ти си звяр в пазарлъка — каза Рейджън — и че първо ще се опиташ да ме напиеш.

Руско се разхили и отново напълни халбата.

— Значи след пазарлъка, вече няма нужда да те поя за сметка на заведението — каза той и я подаде на Рейджън със свежа глава.

— Но ще ти се наложи, ако искаш пощата ти да стигне до Мливари — каза Рейджън, ухилен, и прие халбата.

— Ти май ще излезеш по-голям инат и от Грег — измърмори Руско и напълни собствената си чаша. — Ето — продължи той, след като пяната мина ръба, — сега и двамата ще можем да се пазарим пияни.

Двамата се разсмяха и отново удариха чаши.

— Какви са новините от Свободните градове? — попита Руско. — Красианците още ли настояват да се самоунищожат?

Рейджън вдигна рамене.

— По всичко личи, че да. Спрях да ходя до Красия преди няколко години, след като се ожених. Прекалено далече и прекалено опасно.

— Значи фактът, че покриват жените си с одеяла, няма нищо общо с това? — попита Руско.

Рейджън се разсмя.

— Не помага — отговори той, — но това не им пречи да ни мислят нас, Северняците, та дори и вестоносците, за страхливци, само защото не се навираме нощем между шамарите на ядроните.

— Може би нямаше така да налитат на бой, ако поглеждаха по-често жените си — замисли се Руско. — Ами Анжие и Мливари? Херцозите все още ли са на нож?

— Както винаги — отговори Рейджън. — Юкор се нуждае от дървесината на Анжие, за да движи рафинериите си, и от зърното им, за да изхрани народа си. Райнбек се нуждае от метала и солта на Мливари. Трябва да търгуват, за да оцелеят, но вместо да си улеснят живота, прекарват цялото си време в кроежи как да се измамят един друг, особено когато някоя пратка се изгуби по пътя заради ядроните. Миналото лято демони нападнаха каруца със стомана и сол. Избиха водачите, но оставиха почти целия товар непокътнат. Райнбек си го прибра, но отказа да плати, защото той го бил спасил.

— Херцог Юкор трябва да е побеснял — каза Руско.

— Извън кожата си — съгласи се Рейджън. — Аз му съобщих новината. Лицето му почервеня и се закле, че Анжие няма да види и прашинка сол, докато Райнбек не плати.

— Райнбек плати ли? — попита Руско и се наведе напред в очакване.

Рейджън поклати глава.

— Направиха всичко възможно, за да се уморят един друг от глад за няколко месеца и накрая Гилдията на Търговците плати, само и само за да разпратят стоките си преди да дойде зимата и да им изгният в склада. Сега Райнбек им е ядосан, понеже са клекнали пред Юкор, но те му спасиха реномето и пратките отново потеглиха, което беше най-важното за всички освен за онези две псета.

— Ще е добре да внимаваш как наричаш херцозите — предупреди Руско — дори и толкова отдалеч.

— Кой ще им каже? — попита Рейджън — Ти? Момчето? — той направи знак към Арлен. И двамата се разсмяха.

— И сега трябва да занеса новини на Юкор от Речен мост, което само ще влоши нещата — каза Рейджън.

— Онзи град на границата на Мливари — каза Руско, — само на ден път от Анжие. Там имам познати.

— Не, вече нямаш — отвърна Рейджън многозначително и мъжете се умълчаха за момент.

— Стига толкова лоши новини — каза Рейджън и стовари чантата си на бара. Руско я погледна усъмнено.

— Това не ми прилича на сол — каза той — и хич не ми се вярва, да съм получил толкова писма.

— Имаш шест писма и дузина колети — каза Рейджън и подаде на Руско няколко сгънати листа. — Всичко е описано тук заедно с останалите писма в чантата и колетите в талигата, които трябва да бъдат раздадени. Дадох на Силия копие от списъка — предупреди той.

— За какво са ми тоя списък и тая пощенска чанта? — попита Руско.

— Говорителката е заета и не може нито да разнася пощата, нито да чете на неграмотните. И те писа доброволец.

— И как ще ме компенсират за това, че прекарвам работното си време в четене на местните неграмотни? — попита Руско.

— С удовлетворението, че си свършил едно добро дело за ближните си? — попита Рейджън.

Руско изсумтя.

— Не дойдох в Потока на Тибит, за да си търся приятели — отговори той. — Аз съм бизнесмен и правя много за този град.

— Така ли? — попита Рейджън.

— Много ясно — каза Руско. — Преди да дойда, единствената търговия, която познаваха в този град, беше размяната.