Питър Брет - Защитения

Арлен изсумтя.

— Трябва да я чуеш как говори със старците. Имаш късмет, че отърва кожата, след като я нарече „Безплодната“.

— Грег каза, че всички така я наричат — каза Рейджън.

— Така е — съгласи се Арлен, — само че не в лицето й, освен ако не държат да хванат ядрона за рогата. Всички подскачат, когато Силия проговори.

Рейджън се изхихика.

— При това, тя е само една стара Дъщеря — замисли се той. — Там, откъдето идвам, само Майките могат да очакват всички така да им търчат по командите.

— Какво значение има това? — попита Арлен.

Рейджън сви рамене.

— Не знам, да ти кажа — призна той. — Просто така стоят нещата в Мливари. Хората правят нещата в света, а Майките — хората, така че те командват парада.

— Тук не е така — каза Арлен.

— Сигурно не е, в малко градче като това — отвърна Рейджън. — Няма достатъчно излишни хора. Но в Свободните градове е различно. Освен в Мливари, никъде другаде жените нямат право на глас.

— Това звучи също толкова глупаво — измърмори Арлен.

— Такова си е — съгласи се Рейджън.

Вестоносецът спря и подаде на Арлен юздите на коня си.

— Изчакай тук за секунда — каза той и се отправи към жонгльора. Двамата мъже се отдръпнаха настрани, за да поговорят и Арлен видя как физиономията на жонгльора се промени от ядосана към кисела до примирена, докато той се опитваше да спори с Рейджън, чието каменно изражение пък не помръдна през цялото време.

Без да снема гневния си поглед от жонгльора, вестоносецът махна с ръка на Арлен, който му доведе коня.

— … не ме интересува колко си изморен — говореше Рейджън със суров шепот, — тези хора имат купища гадна работа и ако трябва да танцуваш и да жонглираш цял следобед, за да занимаваш децата им, докато те се блъскат, най-добре ще е да го направиш! Сега махни тази физиономия и се захващай.

Той взе юздата от Арлен и я тикна в ръцете на човека.

Арлен успя да огледа по-обстойно лицето на младия жонгльор, изпълнено с възмущение и страх, преди онзи да го забележи. Веднага щом усети, че го наблюдават, жонгльорът надипли физиономията си и само след секунда се превърна отново в жизнерадостния веселяк, който танцува за децата.

Рейджън отведе Арлен до талигата и двамата се качиха. Рейджън тръсна юздите и те потеглиха обратно по калния път, който водеше към главния.

— За какво се карахте? — попита Арлен, докато талигата подскачаше по пътя. Вестоносецът го погледна за момент и сви рамене.

— На Кийрън това му е първото излизане от града — каза той. — Много беше смел, докато пътувахме с цяла група и той разполагаше с покрита талига, в която да спи, но щом се разделихме с кервана в Анжие, куражът му се изпари. Има дневни пристъпи на паника от ядроните и това не го прави добра компания.

— Не си личи — каза Арлен и погледна назад към човека, който правеше цигански колела.

— Жонгльорите си имат своите артистични хватки — каза Рейджън. — Могат толкова силно да се правят на нещо, което не са, че накрая сами почват да си вярват. Кийрън се направи на смелчага. Гилдията го изпробва дали ще издържи на пътуване и той премина изпита, но никога не знаеш какво ще стане с някого след две седмици на пътя, докато не му се случи наистина.

— Но как стоите на открито през нощта? — попита Арлен. — Татко казва, че рисуването на защити в калта си е чисто дирене на белята.

— Баща ти е прав — отвърна Рейджън. — Виж в онова отделение до краката ти. Арлен така и направи, и извади от там голяма торба от мека кожа. В нея имаше въже с възли, между които бяха нанизани лакирани дървени плочки, по-големи от ръката му. Ококори очи, щом видя защитите, издълбани и оцветени в плочките.

Арлен веднага разбра какво е това: преносим защитен кръг, достатъчно голям за да обиколи талигата, че и други освен нея.

— Никога не съм виждал подобно нещо — каза Арлен.

— Не е лесно да се направи такъв — каза вестоносецът. — Повечето вестоносци прекарват цялото си чиракуване в усвояване на това изкуство. Ни вятър, ни дъжд не може да размаже знаците на тези защити. Но дори и с тях, не е като да имаш защитени стени и врата.

— Някога да си се срещал лице в лице с ядрон, момче? — попита той, обърна се към Арлен и го изгледа сурово. — Да си виждал как замахва към теб, без да имаш къде да избягаш и без никаква надежда за спасение, освен магията, която не виждаш? — Той поклати глава — Може би съм прекалено суров с Кийрън. Той си се справи добре с изпита. Попищя малко, но то се очакваше. Нощ след нощ обаче е съвсем друго нещо. Отразява им се на някои хора като се затревожат, че заблудено листо ще попадне върху някоя защита и тогава… — Той изведнъж изсъска, замахна с нокти към Арлен и щом момчето подскочи, той се разсмя.