Питър Брет - Защитения

— Как изглеждат? — попита Арлен.

— Крепостта Анжие, горската крепост, лежи на юг от Мливари, отвъд Разделящата река — отвърна Рейджън. — Анжие снабдява останалите градове с дърва. По̀ на юг е голямото езеро, а на повърхността му е Лактън.

— Езерото нещо като блато ли е? — попита Арлен.

— Езерото спрямо блатото е като планината спрямо хълма — каза Рейджън и остави Арлен за момент, за да смели мисълта. — Във водата лактънците са в безопасност от огнени, каменни и дървесни демони. Защитната им мрежа ги предпазва от въздушни демони, а никой друг народ не е по-вещ в защитата срещу водни демони. Те са рибари и прехраната на хиляди из южните градове зависи от улова им.

— На юг от Лактън е Крепостта Райзън, която на практика не е крепост, защото можеш да прескочиш стената й, но под нейна закрила са най-обширните обработваеми земи, които някога си виждал. Без Райзън останалите Свободни градове биха измрели от глад.

— А Красия? — попита Арлен.

— Само веднъж съм бил в Крепостта Красия — каза Рейджън. — Красианците не са гостоприемни към външни хора, пък ти трябват и седмици, за да прекосиш пустинята до там.

— Пустиня?

— Пясък — поясни Рейджън. — Нищо друго освен пясък километри наред във всички посоки. Ни храна, ни вода, освен това, което си носиш, и нищо, което да те скрие от жаркото слънце.

— И има хора, които живеят там? — попита Арлен.

— О, да — отговори Рейджън. — Красианците надвишаваха по брой дори мливариийците, но в момента измират.

— Защо? — попита Арлен.

— Защото се борят с ядроните — отговори Рейджън.

Очите на Арлен се облещиха.

— Можеш да се бориш с тях? — попита той.

— Можеш да се бориш с всичко, Арлен — отвърна Рейджън. — Целият проблем около битките с ядроните идва от това, че по-често губиш ти. Красианците убиват солиден брой, но ядроните им нанасят по-сериозни удари, от тези, които търпят. С всяка изминала година красианците намаляват.

— Баща ми казва, че ядроните поглъщат душата ти, когато се доберат до теб — каза Арлен.

— Да бе! — Рейджън се изплю встрани от талигата. — Глупави суеверия!

Тъкмо излизаха от един завой недалеч от Селището, когато Арлен забеляза нещо да виси от дървото пред тях.

— Какво е това? — попита той, посочил с пръст натам.

— Нощите да ме вземат — изруга Рейджън и изплющя юздите, при което кобилките се впуснаха в галоп. Арлен се прекатури назад в седалката си и му трябваше момент, за да си възвърне равновесието. Щом го направи, погледна към дървото, което бързо приближаваше.

— Чичо Чоли! — извика той при вида на мъжа, който риташе във въздуха и драпаше по въжето около врата си.

— Помощ! Помощ! — завика Арлен. Скочи в движение от талигата и падна здраво на земята, но веднага се изправи и се втурна към Чоли. Застана под мъжа, но един от ритащите крака на Чоли го удари в устата и го повали. Усети вкуса на кръвта, но странното беше, че не изпита болка. Отново се изправи, сграбчи краката на Чоли и се опита да го повдигне, за да разхлаби примката, но се оказа прекалено нисък, а Чоли прекалено тежък и мъжът продължи да се дави и гърчи.

— Помогни му! — извика Арлен на Рейджън. — Задушава се! Някой да помогне! Погледна нагоре и видя как Рейджън извади копие от задната част на талигата. Вестоносецът се засили и метна копието, без да има повече от секунда за прицел, но се прицели точно и разкъса въжето, като събори горкия Чоли върху Арлен. Двамата се строполиха в калта.

Рейджън пристигна на мига и издърпа въжето от врата на Чоли. Това сякаш не помогна, мъжът все още се давеше и драпаше по врата си. Очите му бяха толкова изпъкнали, че сякаш щяха да изскочат от главата му, а лицето му бе толкова червено, че чак изглеждаше лилаво. Арлен изкрещя, когато Чоли се сгърчи със страхотна сила и се просна неподвижен на земята.

Рейджън заудря Чоли по гърдите и на няколко пъти вдиша едри глътки въздух в тях, но без резултат. Накрая вестоносецът се отказа, свлече се в калта и заруга.

Арлен не виждаше смъртта за пръв път. Фантомът често посещаваше Потока на Тибит. Но едно беше да умреш от ядрони или от настинка. Това беше съвсем друго.

— Защо? — попита той Рейджън. — Защо снощи се бори така упорито за живота си, само за да се самоубие сега?

— Бори ли се? — попита Рейджън. — Дали някой от тях наистина се е борил? Или просто са бягали да се скрият?

— Аз не… — започна Арлен.

— Криенето не винаги е достатъчно, Арлен — каза Рейджън. — Понякога криенето убива нещо в теб, така че дори да оцелееш след нападението на демоните, пак не си оцелял.