Питър Брет - Пустинното копие

Тя очакваше да последват няколко секунди пауза, преди да види реакция, ала от водата почти веднага изскочи крайбрежен демон и изстреля езика си към нея от повече от четири метра разстояние. Тя се извъртя от пътя му, но не беше достатъчно бърза и езикът я перна косо, поваляйки я на земята.

Преди да успее да се осъзнае, демонът изскочи от водата, приземи се на брега и опита отново. Тя се претърколи настрани, обаче езикът му я улови за бедрото и бавно започна да я придърпва. Рена остави копието, за да забие нокти в речния бряг, но от това нямаше никаква полза. Устата на ядрона, която беше достатъчно широка, за да я погълне цялата, беше пълна с ред до ред къси, остри зъби.

Рена не му обърна внимание, а вместо това се извъртя към Арлен, който вече тичаше към нея.

— Ти не се меси, Арлен Бейлс! — изръмжа тя и го спря на място.

Беше почти в обсега на демонската паст, когато отново се обърна към чудовището. Ритна нагоре сандала си, след което го запрати със свободния си крак към челюстта на демона и той просветна от магията. Езикът на ядрона се поотпусна, Рена се извъртя и го прободе с ножа си. Когато ядронът се сви, тя се изправи на крака и го промуши в окото. Отскочи назад, за да избегне предсмъртните му гърчове, после бързо вкара ножа си и в другото му око, за да е сигурна, че ще умре.

Обърна се към Арлен, предизвиквайки го да я разкритикува. Той не каза нищо, но на крайчето на устата му личеше едва доловима усмивка, а очите му блестяха.

От колибата се нададоха викове и светлината на газена лампа замъждука в един от прозорците, събуден от врявата.

— Време е да тръгваме — рече Арлен.

Избраният беше потеглил. Ядронският княз изсъска в безсилието си, но веднага скочи на гърба на мимика си и литна по дирите му.

Беше рисковано да оставя човека жив още един цикъл, но мисловният демон беше решил, че рискът си заслужава, защото така можеше да научи как избраният се е сдобил със силите си, след като го бяха отписали. Избраният избиваше търтеи всяка нощ, но броят на жертвите му беше незначителен, както и този на оръжията, които разпространяваше. Той не беше обединител като опасния на юг.

Ала беше по силите му да стане. Призовеше ли ги, човешките търтеи щяха да се нароят около него и ако това се случеше, вероятно кошерът щеше да се окаже в опасност.

А сега избраният се бе насочил с огромна решителност към човешките развъдници. Ядронският княз беше сигурен, че сега вече избраният ще свика човешките търтеи и ще започне обединяване. Това не биваше да се допуска.

Мисловният демон прекара остатъка от нощта в опити да го проследи. Стигна реката точно преди изгрев и изсъска, щом видя плячката си. Сега не можеше нищо да се направи, тъй като скоро щеше да се съмне, но на следващата нощ щеше да ги намери бързо.

Мимикът се приземи леко на речния бряг и се наведе ниско, така че ядронският принц да слезе. Щом започнаха да се дематериализират, мимикът заръмжа меко, усещайки нетърпението на господаря си да убие плячката.

На сутринта Рена и Арлен продължиха на кон, а след няколко часа подминаха разклонение, където имаше стар пътепоказател.

— Няма ли да спрем в градчето? — попита Рена.

Арлен я погледна.

— Ти можеш да четеш?

— Разбира се, че не — отвърна Рена. — Не ми е нужно да чета, за да знам какво значи табела на пътя.

— Имаш право — отбеляза Арлен и тя усети, че се е ухилил под качулката си. — С’а не мога да си губя времето в други градчета. Трябва веднага да стигна до Хралупата.

— Защо? — попита Рена.

Арлен се вгледа в нея за миг, размишлявайки.

— Една приятелка се е насадила където не трябва — каза той накрая — и аз си мисля, че съвсем не съм невинен за тая работа, след като отсъствах толкова дълго.

Рена се почувства, сякаш студена ръка сграбчи сърцето й.

— Каква приятелка? Коя е тя?

— Лийша Пейпър — отвърна той. — Билкарка от Хралупата на Избавителя.

Рена преглътна.

— Хубава ли е?

Тя се наруга веднага щом думите излязоха от устата й.

Арлен се обърна назад и я погледна едновременно подразнено и развеселено.

— Защо пак се чувствам, сякаш сме на по десет лета?

Рена се усмихна.

— Защото аз не съм от тези, които гледат на теб като на Избавител. Те не са виждали физиономията, която направи, когато с Бени си чукнахте зъбите на сеновала.

— Твоята целувка беше по-хубава — призна Арлен.

Тя го стисна по-силно за кръста, но той се размърда с неудобство и продължи:

— Скоро ще излезем от пътя. Напоследък срещаме прекалено много хора. Знам пътека, която ще ни отведе до едно от скривалищата ми за нови оръжия и провизии. Оттам можем да прегазим Анжиерската река и след няколко нощи ще сме в Хралупата.