Питър Брет - Пустинното копие

Абан я погледна изненадано, а после се поклони с усмивка.

— Научили сте езика ни по-добре, отколкото издавате.

— Защо просто не се оплачете на Ахман? — попита Лийша. — Нека той да накаже Хасик и останалите. Не могат просто да ходят напред-назад и да изнасилват когото им скимне.

— Простете, госпожице, но според закона могат — отвърна Абан.

Лийша понечи да отговори, но той вдигна ръка.

— Властта на Ахман не е толкова безусловна, колкото си мисли. Ако накаже собствените си хора заради жените на един кхафит , ще предизвика раздори сред мъжете, на които се доверява да носят копия зад гърба му.

— А това по-важно ли е от безопасността на семейството ви? — попита Лийша.

Погледът на Абан стана твърд.

— Не си мислете, че сте разбрали всичките ни обичаи, след като сте поживели с нас само няколко седмици. Ще намеря начин да защитя семейството си, без да застрашавам господаря си.

Лийша се поклони.

— Извинете ме.

Абан се усмихна.

— Отплатете ми се, като ми позволите да отворя дюкян в градчето ви. Семейството ми държи по един при всяко племе и търгува със стоки и добитък. Изобилието на Еверам разполага с много повече жито, отколкото му е нужно, а знам, че на север има гладни гърла за хранене.

— Много мило от ваша страна.

— Не е — отвърна Абан, — както сами ще се уверите, щом жена ми започне да се пазари с вашите хора.

Лийша се усмихна.

Отвън се чу вик, Абан докуцука до прозореца и погледна надолу към двора.

— Придружителите ви са готови. Елате, ще ви изпратя до долу.

— Какво се случи между Ахман и Пар’чин, Абан? — попита Лийша, защото повече не можеше да се сдържа; не узнаеше ли отговора сега, сигурно никога нямаше да го разбере. — Защо Ахман изглеждаше ядосан, че сте го споменали пред мен? Защо се уплашихте, когато разбрахте, че съм отворила дума за това пред Ахман?

Абан я погледна и въздъхна.

— Щом не излагам на риск своя господар в името на собственото си семейство, защо мислите, че ще го направя за Пар’чин?

— Отговорите ви по никакъв начин няма да изложат Джардир на риск, кълна се — зарече се Лийша.

— Може би е така, а може и да не е — отвърна Абан.

— Не разбирам — рече Лийша. — И двамата твърдите, че Арлен ви е бил приятел.

Абан се поклони.

— Така беше, госпожице, и само заради това ще ви кажа следното: ако познавате сина на Джеф, ако имате възможност да му предадете съобщение, кажете му да бяга до края на света и отвъд, защото Джардир би стигнал и по-далече, за да го убие.

— Но защо? — попита Лийша.

— Защото Избавителя може да бъде само един — отвърна Абан, — а Пар’чин и Ахман отдавна имат този… спор кой от двамата да бъде.

Абан потегли от Двореца с огледалата право към тронната зала на Джардир. Веднага щом видя кхафита Джардир отпрати другите си съветници, за да останат насаме.

— Тя тръгна ли? — попита той.

Абан кимна.

— Госпожица Лийша ми позволи да направя търговско средище за племето хралупа. Това ще им помогне да се интегрират, а ние ще се сдобием с ценни връзки на север.

Джардир кимна.

— Добра работа.

— Ще ми трябват хора, които да охраняват пратките и магазините на пазара — рече Абан. — Преди възлагах тази тежка работа на слуги. Кхафити , но все пак съвсем здрави мъже.

— Сега всички тези хора са кха’шаруми — каза Джардир.

Абан се поклони.

— Виждате затруднението ми. Никой дал’шарум не би изпълнявал заповедите на кхафит за каквото и да било, но ако ми позволите да избера неколцина кха’шаруми , които да ми служат в начинанието, това би било извънредно задоволително.

— Колко? — попита Джардир.

Абан сви рамене.

— Стотина биха ми стигнали. Нищо и половина на практика.

— Никой воин, пък бил той и кха’шарум , не е нищо и половина, Абан — заяви Джардир.

Абан се поклони.

— Семействата им ще получават възнаграждения от собствената ми хазна, разбира се.

Джардир си помисли още малко и сви рамене.

— Избери си тези стотина.

Абан се поклони толкова дълбоко, колкото му позволи патерицата.

— Вашите обещания към госпожица Лийша от племето хралупа ще променят ли плановете ви?

Джардир поклати глава.

— Обещанията ми няма да повлияят на нищо. Моят дълг все тъй е да обединя хората от Северната земя за Шарак Ка. Ще нападнем Лактън напролет.

— За к’во са всички тези салове, като има съвсем свестен мост? — попита Рена и посочи безименния сбор от къщурки, прекалено малко, за да се нарекат дори село.