Питър Брет - Пустинното копие

Лийша се събуди от звука на силно изпукване, отвори очи и видя Джардир да стои със затворени очи и със спокойно лице, докато Иневера дърпаше здраво ходилото му, мъчейки се да вкара обратно костта, която стърчеше от крака му.

Лийша се отърси от собствените си болежки, след което отиде непохватно при Дамаджахата, хвана кокала и го отведе обратно в разреза, който Иневера беше направила. Както при Арлен, раната започна да се затваря почти веднага, но Лийша все пак посегна към иглата и конеца, за да я зашие равномерно.

— Няма нужда — каза Иневера, изправи се и отиде до тялото на мисловния демон.

Извади защитения си нож и отряза единия от закърнелите му рога. Завърна се с гнусното нещо, цялото в сукървица, и измъкна от кесията си тънка четка и шишенце. Изрисува по ръбовете на раната на Джардир стегнати защити и когато сложи рога над тях, защитите лумнаха и не остана и следа от нея.

Стори същото със своята рана, а след това се погрижи мълчаливо и за тази на Лийша, без да среща погледа й. Лийша я наблюдаваше безмълвно, докато запаметяваше защитите на Иневера и начина, по който ги преплиташе.

След като свърши, Иневера погледна рога. Все още беше цял и тя изсумтя.

— И без това от този кокал ще си направя по-добри зарове.

Лийша също отиде до тялото на мисловния демон, отряза другия рог и едната му ръка. Зави ги в тежък гоблен, за да ги изследва по-късно. Иневера я погледна с присвити очи, но не каза нищо.

— Защо никой не дойде да провери какви са тези звуци от борба? — попита Джардир.

— Предполагам, че на Алагай Ка му е било лесно да изпише защити за тишина около покоите ти — рече Иневера. — Вероятно ще действат, докато слънчевите лъчи не ударят стените.

Джардир ги погледна.

— Било му е подвластно всичко, което сте говорели или правели?

Иневера кимна.

— Той… ъъ, дори ни накара да се бием, за да му доставим удоволствие.

Тя докосна внимателно подутия си нос.

Лийша усети как лицето й се изчервява и се покашля.

— Да — съгласи се тя, — накара ни да го направим.

— Защо ще си играе подобни жестоки игрички? — попита Джардир. — Защо просто не е заставил някоя от вас да ми пререже гърлото, докато си лежим на възглавниците?

— Защото не е искал да те убие — отвърна Иневера. — Не се страхува толкова от бойните ти умения, колкото от способността ти да вдъхновяваш, а има ли нещо по-вдъхновяващо от един мъченик?

— По-добре да те злепостави и да разруши единството на силите ти — добави Лийша.

— Но ти си Шар’Дама Ка — каза Иневера. — Вече няма никакво съмнение, щом уби Алагай Ка със собствените си ръце.

Джардир поклати глава.

— Това не беше Алагай Ка. Беше прекалено лесно. По-вероятно да е бил най-низшият му княз. Ще дойдат повече и по-силни.

— И аз така мисля — каза Лийша, вперила поглед в Джардир. — И затова, Ахман, разчитам, че ще спазиш обещанието си. Видях Изобилието на Еверам и сега искам да се върна у дома. Трябва да подготвя хората си.

— Не е нужно да тръгваш — каза Иневера и Лийша усети колко трудно й беше да изрече тези думи. — Приемам те за дживах сен на мъжа ми.

— „По-низша“ съпруга ли? — изсмя се Лийша. — Не, няма да се получи.

— Стига да искаш, все още мога да те направя моя северна Дживах Ка — предложи Джардир.

Иневера се намръщи.

Лийша се усмихна тъжно.

— И пак ще бъда една от многото, Ахман. Мъжът, за когото ще се венчая, ще бъде само мой.

Лицето му посърна, но Лийша не отстъпи и накрая той кимна.

— Племето хралупа ще бъде почетено независимо от решението ти — каза той. — Не мога да спра другите племена да ви завземат някой и друг кладенец, но да знаеш, че ще опитат гнева ми, ако решат да се вдигнат срещу вас.

Лийша сведе поглед от страх, че ще се разплаче, ако продължи да вижда тъгата в очите му.

— Благодаря ти — каза тя сдържано.

Джардир се пресегна, хвана рамото й и го стисна нежно.

— А аз се… извинявам, ако това, което се случи в Двореца с огледалата, не беше по твое желание.

Лийша се разсмя, всичките й страхове и сълзи вече се бяха изпарили. Тя се хвърли към него, прегърна го силно и го целуна по бузата.

— Ние направихме това пред дневната светлина, Ахман — каза тя и му смигна.

— Съжалявам, че ви виждам да си тръгвате, госпожице — каза Абан няколко дни по-късно, докато съпругите му опаковаха последния от безбройните й подаръци от Джардир. — Разговорите ни ще ми липсват.

— Нима няма да ви липсва и Дворецът с огледалата, където криехте най-хубавите си съпруги и дъщери от дал’шарумите ? — попита Лийша.