Питър Брет - Пустинното копие

Към всяка миниатюрна колиба имаше и сал до водата, заобиколен от магически символи по колове, забити в брега на Разделящата.

Няколко демона дебнеха наоколо и изпробваха защитите на колибите, но Рена се беше загърнала с магическото си наметало, а Арлен излъчваше такава сила, че му беше напълно достатъчно да изсъсква от време на време и да поглежда ядроните в очите, за да обезсърчи набезите им, докато двамата се разхождаха по брега на реката.

— Търговци, които не искат стражите на моста да им ровят из стоките, понякога си плащат на хора със салове да ги преведат от другата страна на Разделящата — отвърна Арлен. — Обикновено защото пренасят нещо или някого , когото не би трябвало.

— Значи можем да наемем такъв? — попита Рена.

— Бихме могли — каза Арлен, — но това би означавало да чакаме до сутринта и да се оправяме с още слухове. По тия земи не мога и с ръка да замахна, без да цапна някой глупак, убеден, че аз, видиш ли, съм бил Избавителя.

— Не те познават като мен — подсмихна се Рена.

— Ето там — каза Арлен и посочи сал, достатъчно голям, за да побере и Здрачен танцьор.

В брега на реката имаше голяма вдлъбнатина, където салът е бил дърпан и бутан всеки ден. Арлен даде на Рена една от своите древни жълтици.

— Иди да оставиш това пред вратата.

— Защо? — попита Рена. — Новолуние е. Няма да ни види, че го взимаме, а дори да ни чуе, то е ясно като бял ден, че няма да пресече защитите си, за да ни погне.

— Не сме крадци, Рен — каза Арлен. — Контрабандист или не, някой си изкарва прехраната с тоя сал.

Рена кимна, взе монетата и я остави пред прага на колибата.

Арлен огледа сала.

— Няма дори една проклета водна защита!

Той се изплю на брега.

Рена се върна и ритна един от коловете.

— И тея не струват пукната пара. Само тъпият късмет ги пази тия салове.

Арлен поклати глава.

— Не мога да си го обясня, Рен. На десет години всеки в Потока на Тибит знае защитите по-добре от повечето хора от Свободните градове, където ги учат да не дават на никого без разрешително от гилдията да им защити дори един проклет перваз.

— Можеш ли сега да му направиш защити? — попита Рена, кимайки към сала.

Арлен поклати глава.

— Няма да изсъхнат преди утрото.

Рена погледна към водната шир. Дори със защитените си очи не виждаше другия бряг.

— Какво ще стане, ако се опитаме да минем без защити?

— По брега обикновено се крият жабета — отвърна Арлен. — Ако убием първо тях…

Той сви рамене.

— Новолуние е. Няма какво да огрее сала, за да ни видят речните демони, така че по всяка вероятност ще минем дълбокото невредими. А докато стигнем отсрещния бряг, небето вече ще се е развиделило и повечето жабета ще са се върнали в Ядрото.

— Жабета ли? — попита Рена.

— Крайбрежни демони — отвърна Арлен. — Хората им викат жабета, защото приличат на големи водни жаби, само дето са достатъчно големи, за да те изядат тебе, вместо някоя муха. Изскачат от водата, улавят те с език и преглъщайки, те придърпват към себе си. Ако се съпротивляваш много, се гмурват и те удавят.

Рена кимна и извади ножа си. По кокалчетата й имаше чисто нови защити, изрисувани с чернострък.

— И кой е най-добрият начин да убиеш някое?

— С копие — рече Арлен и й подаде такова. — Гледай.

Той се приближи бавно до ръба на реката и изсвирука пискливо. За миг всичко изглеждаше спокойно, но в следващия момент водата край брега избухна и от реката изскочи огромен ядрон със зейнала паст. Той се приземи с набитите си, ципести ходила, отвори рязко уста и изстреля дебелия си слузест език към Защитения.

Ала Арлен беше подготвен и с лекота се отмести встрани. Демонът изкряка и се хвърли съвсем на брега, като с един скок покри около три метра. Пак изстреля езика си към него и Арлен отново направи крачка встрани, но този път го нападна, преди езикът да успее да се прибере. С един бърз, точен замах той промуши гънките дебела кожа по брадичката на създанието, а оттам и мозъка му, и рязко завъртя. Пропукващата магия освети нощта, когато извади копието, и щом демонът падна на земята, Арлен го наръга още веднъж, за да се увери, че е мъртъв.

— Номерът е да ги изкараш на сушата — каза Арлен, като се върна при Рена. — Ако избегнеш първия език, те изскачат на брега, за да пробват отново. Добри скачачи са, но предните им крака нямат обхвата на копието. Можеш да ги промушиш от безопасна дистанция.

— Не звучи много забавно — отбеляза Рена, но хвана копието си, тръгна към водата и се опита да изсвирука.