Питър Брет - Пустинното копие

— Отпреде има още един дървеняк — въздъхна Защитения, когато едва ли не осмият демон само за този час се спусна към тях.

Беше по-едър от повечето, почти прекалено едър, за да го издържат клоните. Приличаше по-скоро на каменен демон.

— Може ли аз да се пробвам с този? — попита Рена.

Защитения поклати глава. Погледна назад към нея, но му трябваше миг, за да я види. Защитеното наметало все още го замайваше и се изплъзваше лесно от погледа му, ако не се съсредоточеше.

— Трябва да поспиш, когато стигнем скривалището — каза той, — а това няма да стане, ако бъкаш от магия.

— Ами ти? — попита Рена.

— Тази нощ имам да защитавам. Ще спя, като се върнем в Хралупата — каза той, наблюдавайки демона с крайчеца на окото си, за да види къде ще застане в засада.

Но дървесният демон не ги изчака да отминат, а насъбра инерция и се хвърли право към него. Ходът му беше неочакван, но на Защитения все пак му остана достатъчно време да залегне настрани. Той посегна към водещия нокът на демона, за да го извърти и да обърне силата на чудовището срещу самото него.

Явно обаче не бе преценил добре дължината на крайниците на демона, защото по някакъв начин изпусна ноктестия крайник, който го сграбчи за крака под робата и го събори. И двамата паднаха тежко на земята, а ядронът се претърколи настрана и се изправи лице в лице срещу Защитения.

Те се взряха един в друг и Защитения веднага разбра, че в този демон има нещо особено. Ядронът започна да го обикаля търпеливо, изчаквайки удобен момент. Няколко пъти Защитения сведе поглед или се правеше, че се обръща, за да го подкани да атакува, но ядронът не се хвана на въдицата и продължи да го гледа съсредоточено.

— Умник — зачуди се Защитения.

— Искаш ли помощ? — попита Рена и посегна към ножа си.

Защитения се засмя.

— По-скоро Ядрото ще замръзне, отколкото на мен да ми притрябва помощ за един дървесен демон.

Той посегна надолу, за да разгърне робата си.

Ядронът изръмжа и му се нахвърли, преди Арлен да успее да си развърже дрехата, като го повали на земята. Защитения падна по гръб и му вкара по-силен ритник дори от тези на Здрачен танцьор, но ръцете на демона се превърнаха в пипалата на езерен демон и се увиха здраво около него. Забиха се с острата си, назъбена повърхност, докато смукалца залепнаха по робата му и я задържаха намясто, покривайки защитите му. Пастта на демона зейна пред погледа на Защитения и израсна като на крайбрежен демон — достатъчно голяма, за да погълне цялата му глава с раменете.

Защитения рязко наведе глава напред и блъсна долната челюст на демона с ударната защита на темето си. Тя присветна и демонът зави, щом му се строшиха няколко зъба, ала в устата му имаше още стотици и ядронът не отпусна хватката си. При атаката си Защитения бе издишал изведнъж и сега осъзна, че не може да си поеме отново дъх.

С последната глътка въздух в дробовете си Защитения изсвирука пронизително и в същия момент Здрачен танцьор тръсна могъщата си глава, изтръгвайки юздите от ръцете на Рена, и се спусна към битката с рогата напред. Те пронизаха рамото на ядрона с експлозия от сукървица и магия и чудовището запищя от болка, като най-накрая поотпусна захвата си. Защитения се претърколи настрана и задиша трескаво.

Ядронът се измъкна полувтечнен от рогата на Здрачен танцьор и израсна отново, а бронята му се променяше по форма и цвят, докато накрая той се превърна в каменен демон. Замахна с опакото на ръката си към жребеца, без да изпуска Защитения от поглед.

Дори без бронята и дисагите Здрачен танцьор тежеше почти тон, но мощният демон все пак го запрати във въздуха. Животното се удари в едно дърво и Защитения не можа да разбере дали чу пропукване от ствола, или от гръбнака на коня.

— Танцьор! — извика Защитения, разкъса робата си и се хвърли към демона.

Рена изтича да се погрижи за коня.

Ударите на Защитения караха ядрона да се олюлява и той заотстъпва назад под атаката, но раната от рогата на Здрачен танцьор вече бе зараснала, а юмруците и ритниците на Защитения, изглежда, нямаха дълготраен ефект. Кожата около ударените обгорени места започваше да пулсира и те зарастваха мигновено.

Той повали демона на една ръка, но чудовището заби огромните си нокти в земята и го замери с голяма буца кал и мокри листа. Защитения нямаше възможност да я избегне и я пое с цяло тяло. Бързо се изправи на крака и зачетка мръсотията от себе си, но знаеше, че там, където не я махнеше, защитите му ще са отслабени, ако въобще действат.