Рейчъл Кейн - Балът на глупците

Тя застана с лице пред празната стена до масата в дневната. Трябва да го направя бързо.

Стената се разтопи в мъгла и тя прекрачи. Изчезна почти преди порталът да се отвори.

Пристъпи в затвора, пъхна ръка под туниката на Арлекин и извади кръста с острия връх, който й бе дал Миърнин. Използвай го само при самозащита.

И тя бе готова да го направи.

Килията на Миърнин беше празна, а телевизорът беше включен и предаваха някаква игра. Клеър провери хладилника на затвора. Вътре имаше достатъчно запаси от кръв и можеше да ги занесе там, където се нуждаеха от тях.

Миърнин можеше да е навсякъде.

Не, поправи се момичето. Миърнин можеше да бъде само на около двайсет места в Морганвил, поне ако използваше порталите.

Тя се върна при стената с портала и се концентрира, образувайки подвижна червейна дупка към лабораторията и влезе през нея.

И той беше там.

Работеше трескаво и всички свещи и лампи в помещението горяха с пълна сила. Дори не се бе спрял да се преоблече, въпреки че бе изгубил някъде конусообразната шапка. Докато Клеър го наблюдаваше, той доближи прекалено много един от дългите бели ръкави на туниката си до една свещ и платът пламна.

— По дяволите! — изруга, откъсна ръкава, запрати го на земята и стъпка пламъците. Раздразнен, свали цялата издута туника и също я захвърли.

Вдигна глава, полугол, с див поглед и съзря Клеър да го наблюдава.

За секунда и двамата останаха неподвижни, после Миърнин рече:

— Не е това, което си мислиш.

Клеър се отдръпна от вратата. Затвори я и заключи катинара.

— Ако не си искал някой да влезе след теб, е трябвало да заключиш.

— Нямам време за това, нито пък ти. Сега, искаш ли да ми помогнеш или…

— Помощта ми за теб приключи! — избухна Клеър. Гласът й се пречупи като разбито стъкло и яростта й рукна като поток. — Ти избяга! Остави всички ни да умрем!

Миърнин трепна. Погледна надолу към това, което правеше върху лабораторната маса и тя видя, че е приготвил няколко стъкълца.

— Имах причини — отвърна той. — Това е дълга игра, Клеър. Амели разбира.

— Амели беше прободена с кол в сърцето.

Главата му се надигна бавно.

— Какво?

— Бишъп поиска нейния дар, Джейсън. Джейсън я прободе.

— Не. — Беше едва доловим звук. Миърнин затвори очи. — Не, това не може да бъде. Тя знаеше — аз й казах…

— Ти я остави да умре!

Краката му омекнаха. Той се свлече на колене и зарови лице в шепи, безмълвен в мъката си.

Клеър стисна кръста, който държеше и се приближи към него. Той не помръдна.

— Тя жива ли е? — попита.

— Не зная. Може би.

Вампирът кимна.

— Тогава вината е моя. Това не е трябвало да се случва.

— А останалото е трябвало?

— Дълга игра — прошепна Миърнин. — Ти не разбираш.

Имаше позната дъска за шах, поставена в ъгъла, където обикновено Миърнин четеше. Играта бе спряна по средата на атака. Клеър се втренчи в нея и за секунда сякаш мярна призрака на Амели да седи срещу Миърнин и да мести онези фигури с белите си студени пръсти.

— Тя е знаела — промълви момичето. — Тя ти е помогнала. Нали?

Миърнин се изправи и Клеър вдигна кръста помежду им. Вампирът дори не го погледна. Тя го приближи. Може би не беше достатъчно близо?

Миърнин сключи ръце върху нейните и взе кръста. Задържа го върху отворената си длан.

Никакво цвъртене на изгоряла кожа. Изобщо никаква реакция.

— Кръстовете не действат — каза той. — Всички се преструваме, че действат, но не е така.

Ченето й увисна.

— Защо? — Страхотно. Както винаги, последните й думи щяха да бъдат въпроси.

— Очевидно, за да се попречи на хората да се насочат към неща, които наистина ще ни наранят. — Миърнин повдигна вежди, но тъмните очи под тях бяха предпазливи и тъжни. — Клеър, аз не трябваше да оставам. Трябваше да отвлека вниманието, да взема пробата и да си тръгна.

— Проба?

Той посочи към лабораторната маса и това, което правеше. Клеър зърна блясъка на сребърния нож, който той бе взел със себе си на празненството — сега вече чист, без следа от кръв.

Но кръв имаше върху редицата стъкълца, подредени прилежно и обработени.

— Кръвта на Бишъп?

Миърнин кимна.

— Ние никога не сме имали възможност да вземем кръвна проба от някой вампир извън Морганвил. Доколкото знаехме, нямаше вампири извън Морганвил. Погледни.

Клеър не му вярваше. Той отстъпи назад, доста назад, и посочи микроскопа с извинително кимване.

— Имаш ли нещо против, ако държа това? — попита тя и взе ножа.