Майкъл Съливан - Авемпарта

— Чувал съм за това място. Носеха се слухове за нападения от елфи.

— О, това не са елфите. Те никога не са ни създавали проблеми.

— Знаех си — каза Ройс, без да се обръща към някого.

— Поне аз мисля така — продължи Тракия. — Смятаме, че е някакъв звяр. Никой не го е виждал. Дякон Томас казва, че било демон, слуга на Уберлин.

— А баща ти? — попита Ейдриън. — Той къде попада в цялата тази работа?

— Той ще се опита да убие звяра, но… — тя се поколеба и отново заби поглед в краката си.

— Но ти мислиш, че звярът ще убие него?

— Убил е петнадесет човека и над осемдесет глави добитък.

Луничава жена с буйна червена коса влезе в салона, влачейки със себе си нисичък шкембелия, по изпонарязаното лице на когото личеше, че се бе избръснал специално за случая. Жената се смееше, докато вървеше заднишком и го влачеше с две ръце. Мъжът застина, щом ги видя. Ръцете му се освободиха от нейните и тя падна на дървения под с глух удар. Застиналият мъж гледаше ту тях, ту жената. Тя хвърли поглед през рамо и се изсмя.

— Опа — каза, — не знаех, че е заето. Помогни ми, Рубис.

Мъжът й оказа съдействие да се изправи на крака. Тя поспря да хвърли дълъг одобрителен поглед на Тракия, сетне им намигна.

— Добре работим, нали?

— Това беше Маги — каза им Тракия, след като навлеците се извлякоха.

Ейдриън се премести на дивана и направи жест към Тракия да последва примера му. Тя седна внимателно и сковано, без да позволява на гърба си да се допира и внимателно приглади роклята си.

Ройс остана прав.

— Уестбанк няма ли си повелител? Той защо не предприема нищо?

— Имахме чудесен маркграф — отвърна тя. — Храбър мъж с трима добри рицари.

— Имахме?

— Той и рицарите една нощ се отправиха да се бият със звяра. По-късно намериха само останки от брони.

— Защо просто не се махнете? — запита Ройс.

Главата на Тракия клюмна, а раменете й се превиха.

— Две нощи преди да тръгна за тук, звярът уби цялото ми семейство с изключение на мен и баща ми. Ние не си бяхме у дома. Той работеше до късно на полето и аз отидох да го потърся. Аз… случайно бях забравила да затворя вратата. Светлината го привлича. Отправи се директно към къщата ни. Брат ми, Тад, жена му и сина им бяха убити.

Тад бе радостта на живота на баща ми. Той бе причината, поради която и се преместихме в Далгрен: за да може той да стане първият бъчвар в града — сълзи замъглиха очите й. — Сега всички са мъртви и баща ми остана само с мъката от загубата им и със звяра, който я причини. Татко ще го убие или самият той ще умре преди края на месеца. Ако само бях затворила вратата… Ако само бях проверила резето…

Ръцете й покриха лицето и нежното тяло се затресе. Ройс сурово изгледа Ейдриън, поклащайки съвсем леко глава и устните му много ясно произнесоха думата не .

Ейдриън се намръщи, постави ръка на рамото й и отмахна косата пред очите.

— Ще развалиш прекрасния грим — каза той.

— Съжалявам. Наистина не искам да съм такава досада. Това не са ваши проблеми. Просто баща ми е всичко, което ми е останало и не мога да понеса мисълта да изгубя и него. Не мога да се разбера с него. Помолих го да напуснем, но той не ме слуша.

— Разбирам проблема ти, но защо ние? — студено запита Ройс. — И откъде фермерска дъщеря от границата знае за нас и как да ни намери в Колнора?

— Един сакат ми каза. Той ме прати тук. Каза, че вие можете да отворите кулата.

— Сакат?

— Да. Господин Хаддон ми каза, че звярът не…

— Господин Хаддон? — прекъсна я Ройс.

— Да.

— На този господин Хаддон… случайно да му липсват ръцете?

— Да, той е.

Ройс и Ейдриън размениха погледи.

— И какво точно рече?

— Че звярът не можел да бъде наранен с човешки оръжия, но в Авемпарта имало меч, който може да го убие.

— Значи безрък мъж ти казал да ни намериш в Колнора и да ни наемеш да вземем меч за баща ти от кула на име Авемпарта? — попита Ройс.

Момичето кимна.

Ейдриън погледна към партньора си.

— Не ми казвай… кула на джуджетата?

— Не… — отговори Ройс, — елфическа. — Той се извърна със замислено изражение.

Ейдриън отново насочи вниманието си към момичето. Чувстваше се ужасно. Достатъчно зле бе, че селото се намираше толкова далече, а сега и елфическа кула. Дори и да им предложеше сто златни тенента, той пак не би съумял да придума Ройс да приеме работата. Тя беше толкова отчаяна и нуждаеща се от помощ. Стомахът му се сви, докато преценяваше следващите си думи.

— Ами — започна неохотно Ейдриън, — река Нидвалден е на няколко дни път. Ще ни трябват запаси за… колко, шест– или седемдневно пътуване? Това прави две седмици отиване и връщане. Ще ни трябват вода и фураж за конете. Сетне имаш цялото време около кулата. През това време бихме могли да вършим други задачи, така че това е чиста загуба. Сетне — рискът. Всеки риск повишава цената и масов убиец демон-фантом, който не може да бъде наранен с обикновени оръжия си е сериозна заплаха.