Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

Потупа коня по врата:

— Туй обяснява що си изтормозил така момичето, а? Сто на сто й се ще да лочне нещо. Ей я тук кофата, а ей там има извор; точно сле…

— Нямам време за това. Разчистете пътя и то бързо!

— Веднага, веднага. Не е нужно да се сопваш. Думай паролата и раздигаме за нуларка време — рече ниският, докато с нокътя си се мъчеше да извади нещо, заседнало между зъбите.

— Парола?

Войникът кимна. Доближи пръст до носа си, за да изследва откритието, подуши го с кисел поглед и с щракване го запрати настрана.

— Тъй де, паролата. Да не допускаме шпиони. Война е и прочие.

— Не знам нищо такова. Никаква парола не ми беше съобщена.

— Нима? — дребният повдигна вежда и хвана коня за юздите.

— Разговарях лично с регентите и…

Едрият го събори от коня. Куриерът се приземи по гръб, строполявайки се тежко на земята, при което си тропна главата. Болката за миг го заслепи. Когато отвори очи, видя войникът да допира острие до врата му.

— За кого работиш? — изръмжа едрият.

— К’ви ги вършиш, Уил? — прояви интерес дребосъкът, който все още държеше коня.

— Пробвам се да накарам шпионина да говори.

— А-аз не съм шпионин. Имперски вестоносец съм. Пусни ме!

— Уил, нищо за разпити не ни рекоха. Не знаят ли паролата, хряс гърлцето и айде у реката. Къде сър Бректън ще се занимава с всяко муле, дето се е совнало по пътя. Па и за кого ще работи? Само Меленгар се бият с нас, начи е техен. Колвай го и да ти помогна да го завлечем, чакай само да вържа коня.

— Но аз съм вестоносец! — изкрещя куриерът.

— Сигурно.

— Мога да го докажа. Нося съобщение за сър Бректън в дисагите.

Войниците се спогледаха със съмнение. Дребният сви рамене и се зарови из дисагите. Взе кожена чанта, съдържаща подпечатан с червен восък пергамент и като счупи печата, зачете.

— Чумата да ме тръшне, Уил, истината дума. Туй тук е писмо до Негова светлост.

— Хъ? — рече другият, изписал по лицето си притеснение.

— Мда. По-добре го пусни.

С унила физиономия едрият прибра меча и подаде ръка, за да помогне на куриера да се изправи.

— Съжалявам. Заповеди, знайш.

— Когато сър Бректън види счупения печат, ще ви обезглави! — заяви пратеникът, грубо блъсвайки високия настрана и изтръгвайки документа от ръцете на другия.

— Че що пък нас? — изкикоти се дребният. — Дето Уил рече, ний само заповеди следваме. Ти си този, дет’ не се беше погрижил да научи паролата, преди да минеш тука. Сър Бректън правила му дай. Голям кофтак става, като заповедите му не се изпълняват. Е, най-много някоя ръка ще ти клъцне, или пък ушенце. На твое място щях да видя дали не мога да сгрея отново восъка.

— Това ще разруши отпечатъка!

— Мой да речеш, дето било горещо и слънцето нагряло дисагите, та го стопило. Туй по̀ бива, отколкото ръка да загубиш, викам аз. Па и такива като Бректън не се взират у печатите, преди да разчетат. Обаче ще зърне, ако е отчупен.

Вестоносецът погледна пропукващия под лекия ветрец документ и стомахът му се сви на топка. Нямаше избор, ала не можеше да го направи тук, пред очите на двамата идиоти. Отново се покатери на седлото.

— Разчистете пътя! — сопна се той.

Бе сторено. Той пришпори коня и отфуча напред.

Ройс изчака пратеникът да се скрие от поглед, сетне засваля имперската си униформа.

Обръщайки се към Ейдриън, рече:

— Е, това не беше особено трудно.

— Уил? — запита Ейдриън, докато двамата потъваха в гората.

Ройс кимна.

— Помниш ли как вчера хленчеше, че искаш да си актьор? Предоставих ти роля: Уил, имперският пропусквателен надзирател. Струва ми се, че се справи добре.

— Не е нужно да се подиграваш на всичките ми идеи — Ейдриън се намръщи, междувременно сваляйки своята наметка. — Пък и все още ми се струва, че трябва да помислим върху това. Бихме могли да пътуваме от град на град, участвайки в драми, даже и в някоя и друга комедия.

Боецът хвърли преценяващ поглед към по-дребния си партньор и додаде:

— Макар че ти по-добре да останеш в границите на драмата… може би трагедии.

Ройс го изгледа на свой ред.

— Моля? От мен ще излезе великолепен актьор. Виждам се като блестящ носител на главните роли. Определено бихме могли да участваме в „Конспирацията за короната“. Аз ще играя красивия мечоносец, сражаващ се със злодея, а ти… ти ще си оня другия.

Отбягвайки клонаци, свалиха койфовете и ръкавиците, навивайки ги в табардите. Поемайки надолу по хълма, стигнаха един от многобройните притоци на Галевир. Конете все още бяха тук, наслаждаващи се на крайречната трева. Мързеливо помахваха с опашки, за да разгонват мухите.