Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

Когато се бе завърнал от Авемпарта лани, беше решил да й разкрие тайната си, да бъде напълно честен. Не бе казал никому, че е отчасти елф, дори и на Ейдриън. Очакваше, че тя ще го намрази — или заради това, че е някакъв си мир , или заради мълчанието. Бе я поканил на разходка край Галевир, далече от хората, за да си спести срама от избухването й. Бе се стегнал, изрекъл словата, зачакал да го удари. Беше решил да й позволи. Дори да му издере очите, ако желаеше. Поне това й дължеше.

— Естествено, че си елф — бе отвърнала тя, докосвайки нежно ръката му. — Това тайна ли трябваше да бъде?

Как е узнала, тя никога не обясни. Прекалено бе обзет от радост, за да попита. Гуен просто имаше начин винаги да разчита душата му.

— Какво има? — отново запита тя.

— Защо не си си събрала багажа?

Гуен поспря и се усмихна. Това беше нейният начин да му каже, че няма да се отърве.

— Защото няма нужда. Имперската армия не ни напада.

Ройс вдигна вежда:

— Самият крал е готов за евакуация, но ти си по-информирана?

Тя кимна.

— И как така?

— Ако имаше и най-малкият шанс Медфорд да е застрашен, ти нямаше да си тук и да ме питаш къде ми е багажът. Щях да съм на Мишка и да се притискам здраво, докато ти я пришпорваш.

— И все пак — отвърна той, — в манастира щеше да си по-добре.

— Не мога да изоставя момичетата си.

— Вземи ги със себе си. Майрън има предостатъчно място.

— Искаш от мен да заведа курви при монасите?

— Искам да си в безопасност. Пък Магнус и Албърт също са там, а те със сигурност не са монаси.

— Ще го обмисля — усмихна се тя. — Но ти поемаш на друга мисия, така че може да почака до завръщането ти.

— Откъде знаеш всичко това? — удивен запита Ройс. — Олрик би могъл да те наеме на наше място.

— От Калис съм. В кръвта ни е — смигна Гуен. — Кога тръгвате?

— Скоро… вероятно тази нощ. Оставих Ейдриън в „Розата“ да се оглежда за пратеник.

— Каза ли му вече?

Ройс сведе поглед.

— Аха, ето каква била работата. Не смяташ ли, че е крайно време?

— Не, само защото откачен магьосник… — той поспря. — Слушай, ако му кажа за видяното, ще си изгуби ума. Ако Ейдриън беше молец, щеше да се втурва стремглаво към всеки съзрян пламък. Готов е дори да се пожертва — и за какво? Няма причина да не мислим, че Есрахаддон просто си е… магьосниците си играят с хората. Такива са. Казва ми да си мълча, прави сцени как трябвало да отнеса тайната в гроба. Ала очаква да кажа на Ейдриън. Мразя да ме използват. Няма да позволя Ейдриън да се претрепе заради хрумките на някакъв домогващ се магьосник.

Гуен го наблюдаваше със знаеща усмивка.

— Какво?

— Опитваш се да убедиш себе си — и не се справяш особено добре. Ще помогне, ако обърнеш внимание, че двамата с Ейдриън сте различни. Опитваш се да гледаш вместо него, обаче гледаш през котешките очи .

— Как гледам?

Обърканата за миг Гуен го изгледа учудено, сетне прихна.

— Предполагам изразът се среща само в Калис. Добре, да си представим, че ти си котка, а Ейдриън е куче, което искаш да ощастливиш. Даваш му умряла мишка и си удивен, че той не оценява дара ти. Проблемът е, че трябва да погледнеш света през очите на куче, за да разбереш какво ще го направи щастлив. Ако го стореше, щеше да откриеш, че един тлъст кокал би бил много по-подходящ избор, дори и ако за един котак не представлява интерес.

— Значи трябва да оставя Ейдриън да лудее и да си намери смъртта?

— Казвам, че за Ейдриън борбата — и може би дори умирането — в името на някой или нещо е същото, както и кокалът за кучето. Пък и трябва да се запиташ, заради себе си или заради него пазиш мълчание?

— Първо кинжали, сега кучета и котки — промърмори Ройс.

— Моля?

— Нищо — той прокара ръце през косата й. — Как си помъдряла толкова?

— Мъдра? — тя го изгледа и се изсмя. — Та аз съм проститутка на тридесет и четири, която е влюбена в престъпник. Колко мъдра може да съм?

— Ако не знаеш, може би трябва да погледнеш през моите очи.

Разпалено я целуна, притискайки я към себе си. Спомни си думите на Ейдриън и се зачуди дали не постъпва глупаво, като все още не е заживял спокоен живот с нея. От известно време понасяше разделите все по-трудно и мъчително. Не бе искал да се случи това. Винаги се бе опитвал да се държи на разстояние, за нейно и за свое добро. Водеше опасен живот, който можеше да продължи само докато нямаше нищо, към което да се привързва, нищо, което да бъдеше използвано срещу него.

Зимите го бяха пречупили. Дълбоките преспи и лютите студове принуждаваха Ририя с месеци да стои в Медфорд. Свити пред топлината на камината през дългите мразовити нощи, двамата с Гуен се бяха сближили. Безгрижните разговори бяха прераснали в дълги интимни разговори, а разговорите — в прегръдки и изповеди. Ройс бе открил, че не може да се съпротивлява на честността и благородството й. Тя не приличаше на друга, беше загадка, запратена в лицето на всичко, което той бе свикнал да очаква от света. Не отправяше искания, задоволяваше се само с щастие.