Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

— Къде каза, че чака Ройс?

„Розата и бодилът“ бе почти празна. Много от постоянните клиенти бяха напуснали Медфорд пред заплахата на надвисналата инвазия. Останали бяха само обвързаните с договори или онези, които бяха прекалено бедни, немощни или упорити, за да си тръгнат. Ройс откри Ейдриън да седи сам в Диамантената стая, вдигнал крака на друг стол, положил халба пред себе си. На масата вече имаше две празни чаши, една от които лежеше настрани. Боецът се вглеждаше в нея с меланхолично изражение.

— Защо не дойде в замъка? — запита Ройс.

— Знаех, че и сам ще се справиш — Ейдриън продължи да се взира в чашата, накланяйки леко глава.

— Почивката ни се отлага — уведоми го крадецът, придърпвайки си стол, за да седне на свой ред. — Олрик има друга задача за нас. Иска да се свържем с Гаунт и националистите. Все още изглаждат детайлите. Принцесата ще прати някого.

— Нейно Височество се е върнала?

— Сутринта.

Ройс бръкна в жилетката си и извади кесия, която постави пред партньора си.

— Ето твоята половина. Поръча ли вечеря вече?

— Няма да дойда — рече Ейдриън, поклащайки легналата чаша с палец.

— Няма да дойдеш?

— Не мога да продължавам така.

Ройс подбели очи:

— Не започвай отново. Ако не си забелязал, бушува война. Това е най-доброто време за нашия бизнес. Всекиму е нужна информация. Знаеш ли колко пари…

— Точно това е, Ройс. Бушува война, а какво правя аз? Печеля, вместо да воювам — Ейдриън отпи друга глътка и стовари халбата с издрънчаване. — Уморих се да събирам пари срещу безчестието си. Не съм такъв.

Ройс се озърна. Трима похапващи хвърлиха поглед към тях, сетне загубиха интерес.

— Не всичко беше само за пари — изтъкна крадецът. — Например Тракия.

Ейдриън се усмихна горчиво:

— И виж какво стана. Тя ни нае да спасим баща й. Да си го виждал напоследък?

— Бяхме наети да осигурим меч за убийството на звяра. Тя получи меча. Звярът бе убит. Свършихме си работата.

— Човекът е мъртъв.

— А Тракия, която беше просто селянче, сега е императрица. Де да можеше всички наши задачи да се развиваха така добре за клиентите ни.

— Така ли мислиш, Ройс? Наистина ли смяташ, че тя е щастлива? Аз пък си мисля, че тя би предпочела баща си пред имперския престол.

Ейдриън отпи нов гълток и обърса уста с ръкав. За момент замълчаха. Ройс гледаше как приятелят му се взира в някаква далечна точка.

— Значи искаш да воюваш, това ли е?

— По-добре, отколкото да стоя отстрани като мършояд и да се храня с ранените.

— Добре, кажи тогава, на чия страна ще се сражаваш?

— Олрик е добър крал.

— Олрик? Олрик е хлапе, което все още се бори с призрака на баща си. След поражението при Галевир, благородниците му вече слушат само Пикъринг. Чиято глава е пламнала да оправя грешките на Олрик, като например бунтовете в Медфорд. Колко още остава, преди графът да се измори от некомпетентността на Олрик и не реши, че Моувин ще е далеч по-подходящ за трона?

— Пикъринг никога няма да предаде Олрик — рече Ейдриън.

— Нима? Многократно си ставал свидетел.

Боецът не отговори.

— Забрави Пикъринг и Олрик. Меленгар вече е във война с империята. Забрави ли коя е императрицата? Ако се биеш за Олрик и той надвие, как ще се почувстваш в деня, когато бедната Тракия бъде обесена на Кралския площад в Акуеста? Това ще задоволи ли жаждата ти за справедлива кауза?

Лицето на Ейдриън се бе вцепенило, зъбите му бяха стиснати.

— Няма справедливи каузи. Няма добро или зло. Зли наричаме онези, които ни се противопоставят.

Ройс извади кинжала си и го заби в масата:

— Погледни острието. Светло или тъмно е?

Ейдриън подозрително сви очи. Ярката повърхност на Алвърстоун ослепително отразяваше свещта.

— Светло.

Ройс кимна:

— Сега надникни отсам и погледни откъм мен.

Ейдриън се приведе, надничайки от другата страна на масата, където падащите върху острието сенки го правеха да изглежда черно като сажди.

— Същият кинжал — обясни Ройс, — ала от твоето място беше светъл, а аз го виждам тъмен. И кой е правият?

— Нито един от двама ни — отвърна Ейдриън.

— Не — отвърна партньорът му. — Това е грешката, която повечето хора допускат, а го правят, защото не могат да проумеят истината.

— Която е…?

— Че и двамата сме прави. Една истина не отрича друга. Истината не лежи в обекта, а в това как го виждаме.

Ейдриън погледна към камата, сетне отново към Ройс.