Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

— В някои моменти си блестящ, Ройс, а в други си нямам и представа какви ги плещиш.

Ройс издърпа кинжала си и на лицето му се появи неудовлетворено изражение:

— Работим заедно вече дванадесет години. Никога не съм те карал да правиш нещо, което аз самият не бих сторил или което съм те оставял да вършиш сам. Никога не съм те лъгал или подвеждал. Никога не съм те изоставял или предавал. Назови един-едничък благородник, за когото да важи същото.

— Може ли още една? — провикна се Ейдриън.

Ройс въздъхна.

— Значи просто ще си седиш тук и ще се наливаш?

— Засега това е планът. Импровизирам.

Крадецът продължи да се взира още миг, сетне се надигна.

— Отивам при Гуен.

— Слушай — спря го Ейдриън. — Съжалявам. Не зная как да го обясня. Не разполагам с метафори, които да предложа. Просто зная, че не мога да продължа да правя това. Опитах се да открия някакъв смисъл в него. Опитах се да си внуша, че го вършим в името на някакво по-висше благо. Ала в крайна сметка не мога да излъжа себе си. Зная какво не съм. Ще ми се да знаех какво съм. Това вероятно не ти звучи особено смислено, а?

— Поне ми направи услуга — Ройс умишлено отбягна въпроса, вперил поглед в сребърната верижка, част от която се виждаше под яката на партньора му. — Тъй като и без това си тук, оглеждай се за пратеника от замъка. Ще се върна след около час.

— Целуни Гуен от мен.

— Разбира се — отвърна крадецът и се отправи към вратата, отново гложден от онова неприятно усещане. Поспря и погледна назад.

Ако му кажа, това само ще влоши нещата.

Бе минал само ден и половина, ала Ройс вече изгаряше от нетърпение да зърне Гуен. Публичният дом в Медфорд бе винаги отворен, но едва по тъмно правеше истински оборот. През деня Гуен окуражаваше момичетата да се учат да предат или шият, умения, с които да изкарат някоя и друга пара на старини.

Всички момичета от бардака, наричан просто Дома, познаваха и харесваха Ройс. При влизането му всички му помахаха, ала никоя не продума. Знаеха, че обича да изненадва Гуен. Сега посочиха към салона, където тя се бе съсредоточила върху купчина пергаменти с перодръжка в ръка и отворена каса. Моментално изостави това при влизането му. Скочи от стола и се втурна към него с толкова широка усмивка, че лицето й едва я побираше; и прегръдка толкова силна, че едва можеше да диша.

— Какво не е наред? — прошепна тя, оттегляйки се и вглеждайки се в очите му.

Ройс се удивляваше на умението й да го разчита. Не отговори, преструвайки се, че се взира в нея. Имаше прекрасно лице. Черната кожа и зелените очи бяха тъй познати и същевременно така мистериозни. През целия си живот, при всичките си пътувания, никога не бе срещал подобна на нея.

Гуен бе заделила стая в „Розата и бодилът“ за нуждите на Ройс и Ейдриън, без окото й да мигне. Вече не я използваха. Ройс се притесняваше, че страж Луис Гай може да ги проследи. Ала Гуен продължи да се грижи за парите им, както бе правила от самото начало.

Бяха се срещнали преди дванадесет години, в нощта, когато улиците гъмжаха от войници и двама странници се бяха залутали в Долния квартал, подгизнали от кръвта си. Ройс все още помнеше как Гуен бе изникнала пред замъгления му поглед.

— Не се притеснявай, ще се погрижа за вас — бе казала тя, сетне той беше припаднал. Така и не разбра какво я бе мотивирало да ги приюти, след като всички останали хора се бяха барикадирали зад вратите си. Когато се бе събудил, тя даваше заръки на момичетата си по подобие на главнокомандващ. Бе скрила Ройс и Ейдриън и ги излекува. Бе се погрижила никой да не говори. Напуснаха веднага щом оздравяха, но Ройс винаги се връщаше.

Бе съкрушен в деня, в който тя бе отказала да го види. Не му отне много време да узнае защо. Клиентите често се отнасяха грубо с проститутките, жените от публичния дом в Медфорд не правеха изключение. В случая на Гуен грубиянинът бе могъщ аристократ. Беше я пребил тъй жестоко, че никой не искаше да я погледне. Независимо от това дали клиентът бе джентълмен или хаймана, шерифът не си губеше времето да разследва оплакванията на блудници.

Два дни по-късно, благородникът бе открит мъртъв. Тялото му висеше насред Площада на благородниците. Стражите бяха затворили публичния дом и арестуваха проститутките, бяха получили заповеди да открият убийците, в противен случай сами щяха да бъдат екзекутирани. За всеобща изненада, жените прекараха само една нощ в затвора. На следващия ден Домът отново отвори врати, а шерифът лично се извини публично, добавяйки, че евентуалните бъдещи посегателства над момичетата от бордея ще бъдат строго наказани, без значение от ранга на извършителя. Оттогава публичният дом се радваше на безпрецедентна закрила. Ройс никога не обели дума за случая, нито Гуен го попита, но той бе сигурен, че тя знае; както знаеше и истината за произхода му още преди да й каже.