Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

Забелязвайки Ариста, Ейдриън скочи от коня и изтича при нея. Принцесата едва дишаше, силите я напуснаха. Треперейки, тя падна на колене. Ейдриън я прегърна и й помогна да се изправи.

— Градът е ваш, Ваше Височество — рече той.

Тя хвърли меча на Емъри, обви ръце около врата му и заплака.

Дъждът спря. Слънцето, тъй дълго държано в сянка, отново се възцари на яркосиньото небе. Не му отне много време да напече отново.

Ейдриън вървеше сред окаляните тела, търсейки оцелели. Отвсякъде долитаха приглушените хленчове на съпруги, майки, бащи и синове. Семейства извличаха близките си от кървестата пихтия и ги отнасяха у дома, където да ги умият и погребат. Ейдриън се вцепени, виждайки доктор Герънд да затваря празните очи на Карат. Недалеч Адам се бе облегнал на стената на оръжейната. Изглеждаше като че просто минаваше оттам и бе поспрял да отдъхне.

— Насам!

Забеляза жена с дълга руса коса да го вика. Ейдриън бързо отиде при нея. Тя бе приклекнала над тялото на имперски войник.

— Още е жив — рече тя. — Помогни ми да го извлечем. Не мога да повярвам, че никой не го е видял.

— О, сигурен съм, че са го видели — отвърна боецът, плъзвайки ръка под коленете и гърба на войника.

Положи мъжа на верандата на търговеца на сребро. Жената изтича до кладенеца да донесе прясна вода.

Ейдриън свали окървавената си риза.

— Ето — каза той, подавайки я на жената.

— Благодаря ти — отвърна тя. Взе плата и започна да го напоява в кофата. — И нямаш нищо против, че използвам това да помогна на имперски стражник?

— Баща ми ме научи, че човек е враг, само докато падне.

Тя кимна:

— Баща ти звучи като мъдрец — изстиска плата и започна да почиства лицето и гръдта на войника, дирейки раната.

— Беше. Впрочем аз съм Ейдриън.

— Миранда — отвърна тя. — Приятно ми е да се запознаем. Благодаря ти, че ни спаси. Предполагам националистите са надвили лорд Дърмонт?

Ейдриън кимна:

— Нямаше кой знае каква битка. Сварихме ги да спят.

Сваляйки ризницата на войника и разкъсвайки туниката му, тя обърса кожата и откри дупка, от която се процеждаше кръв.

— Надявам се ризата не ти е особено скъпа — каза тя на Ейдриън, разкъсвайки въпросната на две. Едната половина използва за превръзка, а другата пристегна около кръста на мъжа. — Дано това да спре кървенето. Няколко шева също биха били от полза, но се съмнявам, че точно сега ще се намери игла за него.

Ейдриън огледа мъжа.

— Струва ми се, че ще оцелее, благодарение на теб.

Това извика лека усмивка на устните й. Тя потопи окървавените си ръце в кофата и наплиска лице. Хвърляйки поглед към площада, жената промърмори:

— Толкова много мъртви.

Боецът кимна.

Очите й попаднаха на Карат; тя затули уста и рече просълзено:

— Той ни беше от такава полза. Някой каза, че бил крадец, ала днес той беше герой. Кой би си помислил, че и крадците ще помогнат. Видях лидерът им, Гланц, да прострелва шерифа.

Ейдриън се усмихна:

— Ако го попиташ, ще ти каже, че грешиш.

— Крадци със сърца, кой би си помислил? — рече тя.

— Аз не бих бил тъй краен.

— Нима? Тогава къде са лешоядите?

Ейдриън погледна към небето, сетне, осъзнал глупостта си, поклати глава.

— Имаш предвид обирджиите? — огледа се. — Права си. Изобщо не бях обърнал внимание.

Тя кимна. Медальонът на Ейдриън проблесна на слънцето и привлече вниманието й.

— Откъде имаш това? — посочи Миранда.

— От баща ми.

— Баща ти? Наистина ли? По-големият ми брат има същия.

Сърцето на Ейдриън подскочи.

— Брат ти има същия медальон?

Тя кимна.

Ейдриън огледа площада, внезапно разтревожен.

— Той…

Тя помисли за миг.

— Не мисля така — каза Миранда. — Сърцето ми подсказва, че е още жив.

Ейдриън се опитваше да обуздае пощурелите си мисли.

— На колко години е брат ти?

— Трябва да е около четиридесетте, предполагам.

— Предполагаш?

Тя кимна:

— Никога не сме празнували рождения му ден, което винаги беше малко странно. Майка ми го осинови. Тя е акуширала при раждането му и… Нещата не са се развили особено добре. Мама пазеше амулет точно като твоя и му го даде като наследство в деня, в който той напусна дома.

— Какво искаш да кажеш с това, че не се развили добре? — поинтересува се Ейдриън.

— Родилката умряла. Случват се такива неща, знаеш. Майки непрекъснато умират при раждане. Не е толкова необичайно. Случва се. Трябва да потърсим още ранени…

— Лъжеш — изстреля Ейдриън.