Майкъл Съливан - Нифрон се въздига

— Казах ви да положите оръжие и да се махнете — изкрещя шерифът. — Само неколцина от вас ще бъдат сложени в дъските, а водачите ви ще бъдат екзекутирани. Първият вече падна. Нима ще застанете зад една жена? Ще си хвърлите живота заради нея?

Никой не помръдна. Единствените звуци идваха от дъжда и от коня на шерифа.

— Много добре — каза той. — Ще екзекутирам главните подстрекатели един по един, щом се налага.

Шерифът обърна глава и още веднъж заплашително вдигна ръка.

Принцесата не помръдна.

Стоеше неподвижно, вдигнала меча на Емъри високо над главата си, кръвта му обагрила роклята й, природните стихии брулещи лицето й. Взираше се предизвикателно в шерифа.

Изстрел на арбалет.

Приглушен удар.

Кръв оплиска лицето на Ариста, ала болка нямаше. Шериф Вигън се строполи в калта. Гланц стоеше на прага на ковачницата с празен арбалет в ръце.

Ренкин Пул грабна рамото на Ариста и я дръпна назад. Загубвайки равновесие, тя падна. Той застана над нея с вдигнат щит. Миг по-късно прозвуча друг изстрел и щитът му се раздроби на късчета. Болтът се заби в гърдите му. Посипаха я кръв и парчета дърво.

Трети изстрел, този път дело на Адам. Тренчън изпищя — стрелата уцели бедрото му и продължи, ранявайки и коня. Животното се строполи, притискайки ранения крак на Тренчън. Още един изстрел, още един — Ариста видя, че русокосата жена се бе възползвала от затишието и бе раздала арбалети.

Капитанът на гарнизона пое командването. В отговор на вика му имперските стрелци изстреляха залп стрели към въстаниците. Редиците проредяха.

— Огън! — изкрещя Адам и бунтовниците отвърнаха, поваляйки неколцина войници. — Стегнете редиците! Не оставяйте празнини!

Долетя вик, сетне с рев гарнизонът изтегли мечове и се впусна в атака. Ариста почувства вибрациите на приближаващите се редици. Войниците ревяха като зверове, лицата им бяха подивели. Удариха средата на въстаническата линия. Емъри и Пул бяха мъртви, тактиката бе забравена.

Тя чу викове, писъци, стърженето на сблъскан метал, тътнежа по дървените щитове. Войниците пристъпиха напред и линията бе разкъсана. Перин трябваше да поведе левия фланг в обгръщаща маневра. Той лежеше в калта, с окървавено лице. Неговият отряд бе откъснат от останалите. Главната линия също се разпръсна. Мъжете се сражаваха насред вихрушка от строшени щитове, кръв и телесни части.

Ариста остана на мястото си, където се бе строполила. Усети как някой я дърпа за ръката, повдигна очи и видя русата жена.

— Станете! Ще ви убият! — тя грабна принцесата за китката и я вдигна на крака. Навсякъде около им се носеше ръмжене, писъци, викове. Плискаха се кал и кръв.

Стискащата китката й ръка я повлече назад. Мислейки за лежащия в калта Емъри, принцесата се опита да се отскубне.

— Не — изстреля жената и отново я дръпна. — Луда ли сте?

Ариста се остави да бъде извлечена до вратата на оръжейната, ала на прага се възпротиви и остана да гледа битката.

Уменията и опитът на войниците бързо надделяха над гражданите. Хората на Ратибор бяха притиснати към стените на сградите. Локвите бяха потъмнели от кръв, всяка риза и лице аленееха. Навсякъде имаше отсечени крайници и тела. Мъртъвци с отворени, безжизнени очи — и такива, които се гърчеха от болка.

— Ще загубим — промълви Ариста. — Аз сторих това.

Свещарят, висок, строен мъж с къдрава коса, захвърли оръжията си и се опита да побегне. Ариста гледаше как шест инча стомана потънаха в стомаха му. Дори не знаеше името му. Строшиха главата на млад зидар на име Уолтър. Друг мъж, когото не познаваше, загуби ръката си.

Принцесата все още стискаше меча на Емъри, а с другата ръка се държеше за прага. Светът се въртеше около нея. Гадеше й се. Не можеше да помръдне или да откъсне очи от клането. Всички щяха да умрат по нейна вина.

— Аз докарах гибелта на всички ни.

— Или може би не — жената насочи вниманието на Ариста към другия край на площада. — Вижте!

Принцесата зърна вихрено движение откъм улица Кралска и чу тропота на копита. Фигури изникнаха в дъжда. С викове конници изскочиха на площада. Един вееше националистки флаг, ала най-първият размахваше огромен меч и тя го разпозна моментално.

Вдигайки вълни от кал, Ейдриън прекоси площада. Поведе хората си към най-гъстите вражи редици. Войниците чуха рева и се обърнаха. Начело на връхлитащата група конници Ейдриън размахваше огромното острие като някой демон. Посече ги с лекота. Гарнизонът удари на бяг. Откривайки, че няма къде да избягат, империалистите хвърлиха оръжия и замолиха за милост.