Майкъл Съливан - Зимният фестивал

— Аз…

— Колко бели коне си уредила? Недостатъчно, убедена съм. Не се притеснявай, всичко ще се подреди, ще видиш. И като стана дума за коне, настоявам да ме придружиш на лова със соколи. Не бих могла да понеса да яздиш с другиго. Ще се влюбиш в Леополд — той е тих, също като теб, но е истинска тиквичка. Знаеш какво имам предвид, нали? Не изглежда да е така — но няма значение. Двамата ще си допаднете. Имаш ли птица?

— Птица? — съумя да вмъкне Амилия.

— Ще ти позволя да използваш Убийцата. Тя е от личните ми ястреби.

— Но…

— Никакви притеснения, миличка. От теб не се иска нищо. Птицата върши цялата работа. Ти само си седиш на коня и изглеждаш красива — което и ще правиш, след като Лоис приключи новата ти рокля. Синьото ще е добър цвят, ще подхожда на очите ти. Предполагам ще трябва да се погрижим и за кон. Не може да се препъваш из снега и да си развалиш роклята, нали така? Зная, че Салдур изобщо не се сеща за подобни неща. Назначава те за секретарка на императрицата, ала осъзнава ли нуждата от облекло? Кон? Бижута?

Херцогинята пак спря, все така притиснала ръката ѝ като преса за сайдер.

— О, миличка, едва сега осъзнах, че ти нямаш никакви бижута. Не се срамувай, разбирам те напълно. Ото е великолепен бижутер. За едно трепване на клепача може да направи сапфирена огърлица. Няма ли това да изглежда зашеметяващо с новата ти рокля? Слава на Марибор, че доведох цялата си свита. Бог ми е свидетел, че местните занаятчии не могат да изпълнят поръчките ми. То като си помислиш, кой ли би могъл?

Тя се изсмя, а Амилия се зачуди колко ли още щеше да продължи това.

Ново дръпване и се понесоха отново.

— Натрапвам се, нали? Такава съм. Нищо не мога да сторя. Още преди години съпругът ми престана да се опитва да ме превръща в подобаваща жена. Естествено, сега той разбира, че именно моята жизнерадост го привлича. „Нито миг скука или спокойствие“, така казва той. И като стана дума за мъже, избрала ли си рицар, който да носи твоя знак на турнира?

— Н-не.

— Не си? Но, мила, рицарите просто обожават да се сражават за млади красавици. Бас държа, че си ги влудила, карайки ги да чакат тъй дълго.

Настъпи пауза, която Амилия запълни с думите:

— Не знаех, че се предполага да го сторя.

— Ха-ха! — лейди Женвиев се изсмя възторжено. — Ти си истинско чудо, скъпа. Просто великолепно! Етелред ми каза, че си отскоро благородничка — издигната от самия Марибор. Не е ли това великолепно? Избраникът на Марибор се грижи за Неговия Наследник. Удивително!

След пореден завой се озова в западното крило, където група слугини се пръснаха пред тях като гълъби пред карета.

— Ти си жива легенда, мила Амилия. Всеки рицар в кралството би се вързал на фльонга да получи знака ти. Няма да има по-желана от императрицата дама, но нея никой не би се осмелил да попита, за да не си навлече гнева на Етелред. Все пак до сватбата не остава много време! Никой не би искал да си спечели враг в лицето на новия император. Това те прави галеницата на фестивала. Може да се спреш върху всеки подходящ ерген. Херцози, принцове, графове и барони горят от надежда да привлекат вниманието ти или да спечелят честта да седят до теб на трапезата след турнира.

— Не възнамерявах да посетя нито едно от тези събития — рече Амилия.

Самата идея за преследващи я благородници бе стряскаща. Куртоазната любов може и да бе достойна и романтична за принцеси и графини, но никой аристократ не се отнасяше нежно към жена от простолюдието. Слугините, хванали окото на някой благородник — рицар или крал — биваха обладавани насила. Самата Амилия никога не бе нападана, но многократно бе бърсала сълзи и превързвала рани. Макар че сега пред името си носеше титлата лейди , всички бяха наясно с произхода ѝ, а Амилия се страхуваше, че една хартиена титла ще е слаба защита срещу някой лъстив благородник.

— Глупости, трябва да присъстваш на пиршествата. Пък и е твое задължение. Отсъствието ти може да предизвика истински бунт! Не искаш да предизвикаш смут в оставащите до сватбата седмици, нали?

— Ах, не, разбира се…

— Добре, значи това е решено. Сега просто трябва да си избереш някого. Имаш ли си фаворит?

— Никого от тях не познавам.

— Никого? Божичко, скъпа! Затворена ли те държат? Какво ще кажеш за сър Елгар или сър Муртас? Принц Рудолф също ще участва, той е отличен избор с обещаващо бъдеще. Разбира се, не бива да пропускаме и сър Бректън. От него по-добър кандидат няма да намериш. Зная, че му се носи репутация на малко скован. Истина е. Но след победата си над Меленгар той е настоящият герой — и е наистина шеметен! — херцогинята пошава с вежди. — Да, Бректън би бил идеалният избор. Дамите от няколко двора му се умилкват.