Монахът кимна.
— Ето, виждате ли? Направете го! Измъкнете го!
— Опитах! — кресна тя. — Да не мислиш, че не опитах! В мига, в който благословията падна, влязох. Но пак не мога да го достигна. Ейдриън… той не иска да бъде спасен. Мисля, че иска да умре.
Ейдриън усети силата да напуска краката му и се строполи на колене.
— Вижда нея, Ейдриън — проплака Ариста, поставяйки главата на Ройс в скута си. — Вижда я в светлината. Дори не ме чува. Вижда само нея и непрекъснато повтаря, че го направил, че те спасил.
Ейдриън кимна. Очите му се наляха със сълзи, той посегна и махна косата от лицето на Ройс.
— По дяволите, Ройс! Не ме оставяй, друже. Хайде, трябва да се върнеш. Най-сетне успях. Убих лошия, спасих кралството, спечелих момичето, а ти разваляш всичко. Не искаш да сториш това, нали? Моля те, все още се нуждаем от теб.
— Какво ще стане, ако той умре? — запита Гаунт над него.
— Елфите ще бъдат без владетел — рече Майрън с треперещ глас. — Следващият елф, който надуе рога, ще стане крал, освен ако не се яви друг претендент, когато ще има дуел. Но във всеки случай елф ще бъде коронован.
— Чуваш ли, Ройс? Още не е свършило. Трябва да живееш, инак всички ще умрем. И тогава няма да си ме спасил. Хайде, друже — той го повдигна на ръце. — Не можеш да си идеш сега.
Ейдриън изучаваше лицето му — нямаше промяна.
— Вече няма какво да те задържа тук, нали? — сълзи се стичаха по страните на Ейдриън. — Обичам те, приятелю — каза той, полагайки го обратно на земята.
Останалите утихнаха, слушайки дишането на Ройс. То ставаше все по-плитко и по-слабо с всяко издишване. Някъде запя птица, вятърът фучеше.
— Кой е той?
Ейдриън чу някакъв гласец да нарушава тишината.
— Тихо, Мърси — каза императрица Модина. — Казва се Ройс, а сега мълчи.
Ейдриън внезапно вдигна поглед.
— Какво? — попита Ариста.
— Гуен — каза той.
— Моля?
— Гуен ми каза как да го спася.
— Така ли?
— Да, нещо за… беше последният път, когато я видях — едно от последните неща, които тя ми каза. Дори не осъзнавах…
— Какво не осъзнаваше? — настоя принцесата.
— Тя знае.
— Какво знае?
— Знаела е всичко — отвърна боецът. — Помня, че тогава ми каза как да го спася, но тогава не разбрах. Ще ми се да имах мозъка на Майрън.
Ейдриън пое дъх и се опита да се успокои.
— Бях с нея в „Розата и бодилът“. Ройс също беше там… не, не, помагаше нещо в кухнята. Беше много щастлив… заради… сватбата ! Да, говорехме за сватбата и как Ройс се променил през годините. Неприятно ми беше, че го отделям от нея и тя каза, че трябвало да ида, иначе съм щял да умра — погледна към арената, където все още лежеше тялото на Ирауондона. — Говорела е за това! Видяла го е! Но тогава каза и още нещо. Каза… Ох, какво беше?
Замъчи се да си припомни гласа, думите: Видял е прекалено много жестокост и предателство. Не е познавал милост. Това бе казала тя, но сетне бе поискала нещо от него. Ти трябва да сториш това, Ейдриън. Ти трябва да си този, който ще го научи на милост. Направиш ли го, той ще бъде спасен.
— Не — смаяно каза той. — Не да го науча на милост! Искала е чрез мен да научи за Мърси!
Скочи на крака и грабна момиченцето, стоящо до Модина. То се отдръпна, ужасено.
— Спокойно, миличка. Не се страхувай — нежно каза той. — Само ми кажи името си.
— Мърси.
— Не, не, как ти е цялото име?
— Мерседес, но никой не ме нарича така, само мама.
— Как се казва тя, захарче? — попита Ейдриън, а ръцете му трепереха.
— Мама е мъртва.
— Да, мила, но как се е казвала?
Момиченцето се усмихна.
— Гуендолин ДеЛанси.
— Чу ли това, Ройс? — изкрещя Ейдриън. — Името ѝ е Мерседес.
Той продължи да крещи:
— Елиас или Стърлинг, ако е момче, нали? Но момичето на всяка цена да бъде Мерседес . Само едно име, защото Гуен вече я била нарекла! Това е дъщеря ти, Ройс! Дъщеря ти от Гуен! На колко си, миличка? Пет? Шест?
— На шест — гордо рече тя.
— На шест е, Ройс. Значи в годината, която прекарахме затворени в Олбърн, помниш ли? Вероятно не е искала да се чувстваш пленен, а може би не е искала дъщеря ѝ да отрасне в публичен дом. Във всеки случай е знаела, че ще умре, преди да те запознае с дъщеря ти. Затова ми каза аз да го сторя. Имаш дъщеря, дърто копеле такова! — протегна се и сграбчи лицето на Ройс. — Частица от Гуен още е тук. Чуваш ли ме?
— Той ли е баща ми? — попита Мърси, приближавайки се. — Мама каза, че един ден съм щяла да срещна баща си и тогава съм щяла да стана принцеса и кралица на гората.
Читать дальше