Мишел Пейвър: Вълчият брат

Торак се чудеше какво следва сега.

— Саен не смята, че трябва да знаеш повече — каза Фин-Кедин. — Мисли, че това ще те направи по-разсеян утре.

— Повече за какво? — попита момчето.

— За това, което искаш да знаеш.

Торак се замисли.

— Искам да знам всичко.

— Не е възможно. Опитай пак.

Торак се заигра с една дупка върху коляното на панталоните си.

— Защо аз? Защо аз съм Слушателя?

Фин-Кедин поглади брадата си.

— Това е дълга история.

— Заради баща ми ли? Защото той е бил шаманът на Вълците? Враг на сакатия скитник, който е създал мечката?

— Това е… една от причините.

— Но кой е бил той? Защо са били врагове? Татко никога не го е споменавал.

Старейшината на Гарваните разбърка огъня с една пръчка и момчето забеляза, че болката е вдълбала още линиите около устата му. Без да обръща глава, Фин-Кедин каза:

— Баща ти споменавал ли е някога Душеядите?

Торак беше озадачен.

— Не. Никога не съм чувал за тях.

— Тогава сигурно си единственият в Гората, който не е чувал за тях. — Фин-Кедин се умълча, светлината от огъня изсичаше чертите му. — Душеядите — продължи той — са седем шамани, всеки от различен клан. В началото не бяха зли. Помагаха на клановете си. Всеки от тях притежаваше някакво умение. Единият беше гъвкав като змия и обичаше да се занимава с билки и отвари. Другият беше силен като дъб — искаше да разбира дърветата. Третият имаше мисли, които летяха по-бързо от прилеп, и омагьосваше дребните твари, за да изпълняват нарежданията му. Четвъртият беше горд и с големи желания, възхищаваше се на демоните и се опитваше да ги контролира. Казват, че един от тях можел да призовава мъртвите. — Той отново разбърка огъня.

Когато не продължи, Торак събра кураж и попита:

— Изброи само пет, а каза, че били седем.

Фин-Кедин сякаш не го чу.

— Преди много зими те се обединиха около една тайна. Отначало се наричаха лечители. Мамеха себе си, че искат да правят само добро — да лекуват болести, да пазят хората от демони. — Устните му се свиха презрително. — Скоро започнаха да вършат зли дела, покварени от жаждата за власт.

Пръстите на Торак се свиха на коляното му.

— Защо са ги нарекли Душеяди? — попита той, като едва движеше устни. — Наистина ли са яли души?

— Кой знае? Хората бяха изплашени, а когато хората са изплашени, мълвата се превръща в истина. — Докато си припомняше, лицето му потъмня. — Най-много от всичко Душеядите искаха власт. Затова живееха. Да управляват Гората. Да подчиняват всички на желанията си. После, преди тринадесет зими, се случи нещо, което разклати властта им.

— Какво? — прошепна Торак. — Какво се случи?

Фин-Кедин въздъхна.

— Това, което трябва да знаеш, е, че имаше голям пожар и Душеядите бяха разпръснати. Някои от тях бяха тежко ранени. Всички се изпокриха. Мислехме, че заплахата си е отишла завинаги. Но грешахме. — Той счупи пръчката на две и я хвърли в огъня. — Мъжът, когото наричаш сакатия скитник, мъжът, който създаде мечката, беше един от тях.

— Душеяд?

— Разбрах го още щом Хорд ми разказа за него. Само Душеяд може да впримчи толкова силен демон. — Той вдигна очи към Торак. — Баща ти беше негов враг. Бе заклет враг на всички Душеяди.

— Никога не ми е споменавал за това.

— Имал е причини. Твоят баща… Твоят баща направи много грешки в живота си. Но накрая се опълчи срещу Душеядите. Затова те го убиха. Затова той те отгледа далеч от клана. За да не разберат никога, че съществуваш.

Торак го погледна неразбиращо.

— Аз? Защо?

Старейшината сякаш не го чу. Отново впери поглед в пламъците.

— Не изглежда възможно — промърмори той. — Никой не подозираше, че има син. Дори аз.

— Но… Саен е знаела. Татко й е казал на онова събрание на клановете край Морето преди пет лета. Тя не ти ли…

— Не — отвърна Фин-Кедин. — Нищо не ми каза.

— Не разбирам — недоумяваше Торак. — Защо Душеядите не бива да знаят за мен. Какво не ми е наред?

Фин-Кедин се взря изучаващо в лицето му.

— Нищо. Те не бива да знаят за теб, защото… — Той поклати глава, сякаш трябваше да обяснява твърде много. — Защото един ден ти може да ги спреш.

Торак беше изумен.

— Аз? Но как?

— Не знам. Знам само, че ако разберат за теб, те ще те подгонят. — Очите му пак се вторачиха в Торак. — Това е, което Саен не иска да знаеш. И което аз смятам, че трябва да знаеш. Ако оживееш… ако успееш да унищожиш мечката… това няма да е краят. Душеядите ще открият кой го е направил. Ще разберат, че съществуваш. Рано или късно ще те подгонят.