Мишел Пейвър - Вълчият брат

Хората се бяха скупчили около големия огън. Въздухът беше изпълнен със страх. Според Ослак следотърсачите бяха открили знаци от присъствието на мечката само на две долини от лагера.

— Става все по-силна — каза той. — Вилнее из Гората, сякаш… сякаш търси нещо.

Торак се разтрепери. Докато беше следвал забързания ход на Хорд, не усещаше студ, но сега, в летните си дрехи от еленова кожа, направо замръзваше. Дано не помислеха, че се страхува.

Ослак развърза китките му и го поведе през поляната. Щом пристъпи колебливо в светлината на големия огън, отвсякъде се понесе сърдито мърморене — като жуженето на разгневено гнездо пчели. Торак забрави за студа.

Видя Саен, седнала с кръстосани крака върху купчина еленови кожи — в скута й лежеше торбичката от гарванова кожа. Хорд беше до нея и си гризеше палеца. Дирати наблюдаваше младежа и лицето й бе напрегнато.

Изведнъж настъпи тишина. Хората направиха път на четирима мъже, които се появиха с Фин-Кедин върху носилка от бизонова кожа. Лицето на старейшината на Гарваните беше изпито, а левият му крак бе увит в меки превръзки, с избили по тях петна кръв. Лицето му се сгърчи леко, когато мъжете оставиха носилката край големия огън. Това бе единственият знак, че изпитва болка.

Появи се Рен, като търкаляше обло парче дърво. Сложи го зад Фин-Кедин, за да се облегне на него, и се сгуши до чичо си върху една еленова кожа. Не поглед накъм Торак, а впери очи в огъня.

Ослак го побутна напред и той направи няколко колебливи крачки към носилката.

Старейшината на Гарваните улови погледа му и го задържа. Торак изпита облекчение — сините очи бяха също толкова пронизващи и неразгадаеми, колкото и преди. Хорд трябваше да почака доста, преди да заеме мястото му.

— Когато намерихме това момче първия път — каза Фин-Кедин с ясен глас, — не знаехме кой е той или какво представлява. Оттогава Торак е намерил трите части на Нануак. Спасил е живота на един от нас. Той замълча. — Вече не се съмнявам. Той е Слушателя Въпросът е дали да го оставим да отнесе Нануак в Планината. Само момче, без придружител. Или да изпратим нашия най-силен ловец: мъж с опит и много по-голям шанс срещу мечката?

Хорд престана да гризе палеца си и изпъна рамене. Сърцето на Торак се сви.

— Времето е кратко — каза Фин-Кедин и погледна към нощното небе, където с ярка светлина блестеше Големия бизон. — След няколко дни мечката ще е твърде силна, за да я победим. Не можем да свикаме събрание на клановете, няма време. Аз трябва да реша сега — за всички кланове.

Единственият звук беше съскането и пращенето на огъня. Гарваните поглъщаха жадно всяка дума на старейшината.

— Между нас има мнозина — продължи Фин-Кедин, — които ще кажат, че е лудост да поверим съдбата си на едно момче.

Хорд скочи на крака.

— Ще бъде лудост! Аз съм най-силният! Позволете ми да ида в Планината и да спася моите хора!

— Ти не си Слушателя — каза Торак.

— Ами останалата част от Предсказанието? — изграчи Саен с дрезгавия си глас. — Слушателя дава кръвта на сърцето си на Планината. Ще можеш ли да го направиш?

Торак си пое дълбоко дъх.

— Щом така трябва.

— Но има и друг начин! — извика Хорд. — Ще го убием сега и ще занесем кръвта му в Планината! Така ще имаме някакъв шанс.

Чу се одобрително мърморене.

Фин-Кедин вдигна ръка за тишина и се обърна към Торак:

— Ти отричаше, че си Слушателя. Защо си толкова настоятелен сега?

Торак вирна брадичка.

— Мечката уби баща ми. Затова е била създадена.

— Става дума за нещо повече от отмъщение — подхвърли Хорд подигравателно.

— И за нещо повече от суета — озъби му се Торак. Той се обърна към Фин-Кедин. — Не ме интересува дали ще бъда „спасител на моите хора“. Какви хора? Че аз дори не познавам собствения си клан. Но се заклех пред баща си, че ще намеря Планината. Обещах му.

— Губим си времето! — каза Хорд. — Дайте ми Нануак и аз ще го направя.

— Как? — обади се тих глас.

Беше Рен.

— Как ще намериш Планината? — попита тя.

Хорд се поколеба.

Рен се изправи.

— Казано е, че това е най-далечният връх в най-северната част на Високите планини. Добре, сега ние сме в най-северния край на Високите планини. Къде е този връх тогава? — Тя разпери ръце. — Аз не знам. — Обърна се към Хорд: — А ти?

Той заскърца със зъби.

Тя се обърна към Саен:

— А ти? Не. При това си нашата шаманка. — После погледна към Фин-Кедин: — А ти?

— Не — отвърна той.

Рен посочи към Торак.

— Дори той не знае къде е това, а е Слушателя. — Тя замълча. — Но някой знае. — И погледна многозначително към Торак.