Мишел Пейвър - Вълчият брат

— Стига си ме зяпал — озъби се той.

— Хорд — обади се Ослак, — не бива да спираме. Мечката — Младежът се обърна рязко, очите му се напрягаха да проникнат в тъмнината.

— Мечката, мечката — измърмори той, сякаш самата мисъл за нея го нараняваше.

— Хайде, Рен. — Ослак се наведе и й подаде ръка. — Скоро ще ти сложим лапа 5 5 Гъста каша за налагане на болно място. — Б.пр. . Лагерът не е далеч.

Рен не прие протегнатата ръка и се изправи сама на крака.

Торак погледна нагоре по пътеката и забеляза нещо оранжево да проблясва в сгъстяващия се здрач. Повървя малко и в сенките под един млад смърч зърна чифт кехлибарени очи.

Сърцето му се преобърна. Ако Хорд видеше Вълк, кой знае какво можеше да направи…

За щастие Рен привлече вниманието на всички.

— Сега брат ми ли е старейшина на клана? — попита тя. — Него ли следвате вместо Фин-Кедин?

Мъжете наведоха глави.

— Не е толкова просто — отвърна Ослак. — Преди три дни мечката ни нападна. Уби… — Гласът му потрепери. — Уби двама от нашите.

Кръвта се оттече от лицето на Рен. Тя се приближи до Ослак, чието чело и скули бяха намазани със сива речна глина.

Торак не знаеше какво означават тези знаци, но когато Рен ги видя, ахна.

— Не — прошепна тя и докосна ръката на Ослак.

Едрият мъж кимна и се извърна.

— Ами Фин-Кедин? — попита остро Рен. — Да не би да е…

— Ранен е тежко — каза Хорд. — Ако умре, аз ще бъда новият старейшина. Ще се постарая да стане така.

Рен запуши уста с ръка и побягна към лагера.

— Рен! — извика след нея Ослак. — Върни се!

— Остави я — каза Хорд.

Когато тя се скри от погледа им, Торак се почувства съвсем сам. Дори не знаеше имената на останалите мъже от Гарвановия клан.

— Ослак — помоли той, — накарай Хорд да ми върне Нануак! Това е единствената ни надежда. Знаеш го.

Едрият мъж понечи да отговори, но Хорд го прекъсна.

— Твоето участие свърши — обърна се той към Торак. — Аз ще занеса Нануак в Планината! Аз ще принеса в жертва кръвта на Слушателя, за да спася хората си!

Вълк беше толкова изплашен, че му идеше да завие. Как можеше да помогне на своя брат-вълк? Защо всичко беше толкова трудно?

Докато следваше ловците без опашки през светлия мек студ, той се бореше с глада и силната миризма на леминги, която пълнеше устата му със слюнка. Бореше се с притеглянето — сега толкова мощно, че го чувстваше през цялото време — и със страха от демона. Знаеше, че не е далеч. Престана да се ослушва за воя на непознатата глутница: глутницата, която вече не му се струваше чужда, а странно близка…

Не биваше да й обръща внимание. Неговият побратим беше в беда. Вълк усещаше болката и страха му. Усещаше и гнева на ловците без опашки, и техния страх. Те се бояха от Прав-без-опашка.

Вятърът се промени и Вълк бе залят от вълна от миризми. Идваше от голямата бърлога на ловците без опашки. „Лошо, лошо, лошо!“ Куражът го напусна. Шмугна се със скимтене под едно паднало дърво.

Бърлогата означаваше ужасна опасност. Тя беше огромна и сложна, със сърдити кучета, които не слушаха, и с много червени зверове, които хапят с език. А най-лоши бяха самите ловци без опашки. Те не можеха да чуват или душат добре, но затова пък правеха умни неща с предните си лапи и изпращаха дълги нокти, които летят надалеч, към плячката си.

Вълк не знаеше дали да избяга, или да остане.

Задъвка един клон, за да мисли по-добре, а после и буца от светлия мек студ. Затича в кръг. Нищо не помогна. Копнееше за странната сигурност, която понякога го изпълваше и му казваше какво да прави. Сега не се появи. Сякаш беше отлетяла като гарван в Горното.

Какво трябваше да направи?

Торак обвиняваше себе си. Заради своята непредпазливост беше загубил Нануак. Вината беше изцяло негова. Натежалите от сняг дървета хвърляха синкави сенки върху пътеката и сякаш му казваха: „Сам си си виновен“.

— По-бързо — излая Хорд и го ръгна в гърба.

Гарваните бяха разположили лагера си на поляна край един планински поток. В средата на поляната пламтеше голям огън от борови дърва. Около него бяха наредени наклонените заслони, после следваше пръстен от по-малки огньове и ровове с остри колове, пазени от мъже с копия. Изглежда, целият клан се беше преместил на север.

Хорд изтича напред, като остави Ослак да чака с Торак край един от заслоните. Торак съзря Рен и духът му се повдигна. Тя беше коленичила на прага на един заслон от другата страна на поляната и говореше нещо припряно. Не го забеляза.