Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

Скълдъгъри каза, че като дете Гастли винаги казвал на приятелите си, че наследил любовта към бокса от баща си, а страстта си към шиенето — от майка си. Истината била, че именно баща му постоянно се суетял около кройките на поли и панталони, а майка му била шампион с двадесет и две последователни победи. Скълдъгъри я видял веднъж в действие. Дясното й кроше направо отнасяло глави, а според местна легенда, веднъж наистина отнесло една.

Така или иначе, Гастли бил отгледан с бокс и шиене и решил, че няма нужда да погрознява още повече, затова станал шивач.

— Аз поне се радвам за това — рече детективът. — Гастли прави фантастични костюми.

— Значи ще отидем да го видим, защото ти трябва нов костюм?

— Не съвсем. Семейството му има уникална колекция с предмети, картини и литература от цял свят, отнасящи се до Древните. В тази колекция има няколко тома, които може да се окажат извънредно полезни. Всичко, което хората знаят за Скиптъра, е основано на полузабравени митове. Тези книги, както и всичко останало в колекцията на Гастли, ще ни предложат много по-подробно описание на легендите, на това, какво прави Скиптъра и теоретично — как някой може да се защити от силата му.

Паркираха и излязоха. Кварталът беше мръсен и мърляв, а хората ги подминаваха на бърз ход, без дори да погледнат към очуканата кола. Дребничка старица изтътри покрай Скълдъгъри и му кимна мимоходом.

— Това ли е една от онези тайни общности, за които ми разказа? — попита Стефани.

— Това е. Опитваме се да държим улиците възможно най-негостоприемни, тъй че никой случаен минувач да не се спре тук.

— Е, успели сте.

— Досега трябва да си разбрала, че външният вид най-често лъже. Квартал като този, с неговите графити и мизерия, е най-безопасното място, което може да посетиш. Отвори вратата на която и да е от тези къщи и ще влезеш в същински дворец. Повърхността е нищо, Стефани.

— Ще се опитам да го запомня. — Момичето го последва до малък магазин на ъгъла между две улици. Огледа се за табела. — Това ли е шивачницата?

— Шивачницата на Биспоук, да.

— Но няма табела. Няма никакви дрехи на витрината. Как се разбира, че е отворено?

— Гастли няма нужда от реклама. Има много специфична клиентела и не може да си позволи да пуска обикновени хора да се шляят из магазина му, докато взима мерки на осморък човек-октопод.

— Ама ти сериозно ли? Има такова нещо като осморък човек-октопод?

— Има цяла колония от хора-октоподи — отвърна детективът, а междувременно бяха стигнали до входната врата.

— Наистина?

— О, стига, Стефани, разбира се, че не. Това би било твърде глупаво.

Той тръгна пред нея, преди тя да се опита да го срита. Първо той, после и тя, влязоха през отключената врата. Стефани се изненада колко чисто, добре осветено и обикновено изглеждаше помещението. И миришеше хубаво. Успокояващо.

Гастли Биспоук излезе от задната стаичка и когато ги видя, се усмихна и стисна топло ръката на Скълдъгъри. Беше широкоплещест, а белезите покриваха цялата му глава. Когато Скълдъгъри се обърна да представи Стефани и видя как е зяпнала, той сви рамене.

— Не й обръщай внимание — подхвърли детективът. — Тя така си зяпа, когато среща нови хора.

— Свикнал съм — каза Гастли без да сваля усмивката от лицето си. — Искате ли да си стиснем ръцете, госпожице, или да започнем с нещо по-лесно като помахване?

Стефани усети, че се изчерви и бързо изпъна ръка. Тази на Гастли бе нормална, но корава и силна.

— Имаш ли си име? — попита я той.

— Още не.

— По-добре да си сигурна, че наистина искаш такова, преди да започнеш да мислиш по въпроса. Този живот не е за всекиго.

Тя бавно кимна, несигурна накъде бие шивача. Той се отдръпна от нея, за да я поогледа.

— Имало е проблеми?

— Малко — призна Скълдъгъри.

— Тогава вероятно имаме нужда от подходящо облекло. — Гастли извади бележниче и започна да нахвърля нещо на него. — Имаш ли си любим цвят? — попита той Стефани.

— Моля?

— За дрехи. Някакви предпочитания?

— Не съм сигурна, че разбирам…

— Не всички от дрехите, които шия, са просто брилянтни произведения на шиваческото изкуство. Понякога, в определени ситуации, изпълнявам и по-специални желания.

— Като например да те пази, докато всичко това приключи — допълни Скълдъгъри. — Гастли може да ти направи костюм, не твърде официален, който като нищо може да ти спаси живота.

— Мода — каза Гастли и повдигна рамене. — Въпрос на живот и смърт. И така, имаш ли си любим цвят за дрехи?