Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

Стефани изстина отвътре. Гордън бе убит. Някой го бе убил и никой не правеше нищо по въпроса, никой не задаваше въпроси, никой не се опитваше да разбере нещо повече.

Освен Скълдъгъри.

Тя присви очи. Трябва да е знаел, че Гордън е бил убит. Ако не го е подозирал при срещата й с него, се е досетил в библиотеката на Чайна. Сигурно тя също знаеше, но нито един от тях не й го каза. Мислили са, че не може да го понесе, може би. Или не са смятали, че е нейна работа. Все пак се бе случило в техния свят, не в нейния. Но Гордън беше неин чичо.

Една кола удари спирачки зад гърба й. Хората зяпнаха в нейната посока. Стефани погледна назад и видя бентлито. Вратата на шофьора още беше силно изкривена от удара с другата кола, а предното стъкло напукано. Три от вратите нямаха стъкла, а лявата страна на предния капак бе осеяна с грозни вдлъбнатини. Обичайното пърпорене на двигателя бе заменено с притеснително тракане, което рязко спря заедно с изключения двигател. Скълдъгъри — с шапка, шал и очила — тръгна да излиза, но вратата му не се отвори.

— Уф, леле — промърмори под нос Стефани.

Той се поотдръпна от вратата, вдигна крак и я отвори с ритник. Най-сетне се измъкна, оправяйки палтото си.

— Добър ден! — поздрави я енергично той. — Чудесно време, нали?

— Хората ни зяпат — прошепна му Стефани, когато той я наближи.

— Така ли правят? А, да. Браво на тях! И така, готови ли сме за тръгване?

— Зависи — отвърна тя тихо, опитвайки се да държи усмивка на лицето си. — Кога щеше да ми кажеш, че чичо ми е бил убит?

Скълдъгъри се поколеба.

— А!… Досетила си се значи.

Стефани сви в тясната уличка между две сгради, по-далеч от любопитните очи на хагардските клюкари. Скълдъгъри изглежда първо не разбра какво прави тя, но после я настигна с бързи стъпки.

— Имах много добра причина да не ти казвам.

— Не ме интересува! — Сега, когато никой не я виждаше, усмивката й изчезна. — Гордън е бил убит, Скълдъгъри. Как може да не знам?

— Това е опасен занаят. Светът, от който съм част — още повече.

Тя се спря рязко. Скълдъгъри направи още няколко крачки, видя, че тя не върви с него и се обърна. Момичето скръсти ръце.

— Ако не смяташ, че мога да се справя…

— Не, определено показа, че можеш. — Тя долови лека промяна в тона му. — В мига, когато те видях, разбрах, че си от хората, които никога не биха се скрили от някаква опасност, дори и само на инат. Исках да те държа встрани от това, възможно най-дълго. Трябва да разбереш — Гордън ми беше приятел. Мислех, че му дължа поне това, да не позволя на любимата му племенница да си навлече неприятности.

— Е, сега обаче имам неприятности, така че решението вече не е твое.

— Явно не е.

— Значи вече няма да криеш неща от мен?

Той сложи ръка на гърдите си.

— Заклевам се да пукна, ако лъжа!

— О кей.

Той кимна и я поведе към бентлито.

— Макар, строго погледнато, да нямаш сърце — обади се момичето.

— Знам.

— И, строго погледнато, вече си пукнал.

— И това зная.

— Добре де, казвам го просто, за да сме наясно.

— Какво представлява той? — Стефани попита, докато се движеха по пътя.

— Кой какво представлява?

— Онзи, с когото ще се срещнем. Как се казва?

— Гастли Биспоук 4 4 ghastly — ужасяващ, bespoke — в този контекст значи „по поръчка като «шивач, работещ по поръчка»“. — Б.пр. .

Тя метна кос поглед на Скълдъгъри, за да се увери, че той не се шегува, после се сети, че няма как да разбере това по лицето му.

— Защо някой би се нарекъл Гастли?

— Какви ли не имена допадат на какви ли не хора. Гастли е шивачът ми и също така един от най-близките ми приятели. Той ме научи да се боксирам.

— И що за птица е?

— Свестен. Честен. Отговорен. Но е по-забавен, отколкото го карам да звучи, кълна се. Също така, не е най-големият почитател на магията…

— Не обича магията? Как може да не обича магията?

— Не я намира интересна. Предпочита света, за който чете в книгите и за който гледа по телевизията, света с полицаи, бандити, сериали и спорт. Предполагам, че ако имаше избор, той би избрал да живее в него. Така щеше да може да се образова, да си намери работа и да живее… нормално. Разбира се, никой никога не му е дал тази алтернатива. За него това би било невъзможно.

— Защо?

Скълдъгъри се поколеба само секунда, като че ли се опитваше да формулира по-ясно мислите си, след това каза на Стефани, че Гастли се е родил грозен.

— Не просто непривлекателен — обясни той, — не просто неприятен на външен вид, а наистина, ама наистина грозен. Майка му била урочасана, докато била бременна с него, и сега лицето му е цялото в белези. Опитали всичко, за да го излекуват — заклинания, отвари, талисмани, магически илюзии, всякакви помади. Само че, нищо не работело.